Българо-унгарски войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Стефан I → Стефан I (крал) (2), Лъв VI → Лъв VI Философ |
||
Ред 13:
|страна2=[[Картинка:Coa_Hungary_Country_History_Imre_(1196-1204).svg|45x34px]] [[Кралство Унгария]]
|командир1= • [[Борис I]]<br /> • [[Симеон I]]<br /> • деспот [[Салан]]<br /> • деспот [[Глад (управител)|Глад]]<br /> • деспот [[Меноморут]]<br /> • [[Самуил]]<br /> • деспот [[Охтум]]<br /> • [[Константин Тих Асен]]
|командир2=• [[Арпад]]<br /> • [[Стефан I (крал)|Стефан I]]<br /> • [[Андрей II]]<br /> • [[Бела IV]] <br /> • [[Стефан V]] <br /> • магистър [[Лаурентиус]]<br /> • [[Людовик I]]
|сила1=
|сила2=
Ред 27:
Ситуацията придобива решаващ развой през септември 892 г., когато [[Владимир Расате]] осведомява [[Арнулф Каринтийски]], че франките повече не могат да разчитат на неговата войска в Карпатите. Франкската делегация отива още и при престолонаследника [[Симеон I]]. Неотдавнашният византийски заложник впоследствие се приготвя за война.
[[Image:HungariansPursueBulgarians.jpg|250px|left|thumb| Симеон започва война срещу Византия заради преместването на тържището за български стоки от Контстантинопол в Солун. В отговор византийския император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] изпраща пратеник - Никита Склерос - при угрите и по поречието на Долни Дунав се среща с унгарските управляващи принцове Арпад и Куржан, като те се съгласяват да сключат съюз. Като резултат от това унгарските сили, водени от сина на Арпад - Лиюнтика, повеждат армия от кабарски наемници, маджари и може би [[секеи]], които с помощта на византийците преминават Дунава и нападат българите в гръб /българската армия е в Тракия/. Симеон прекратява кампанията си срещу византийците и се обръща срещу унгарците. Победен от последните, той търси убежище в крепостта Дръстър. Българите водени от Симеон са обсадени в Силистра (Дръстър) след като са победени от унгарците.]] Впоследствие Симеон търси помощ от печенегите, живеещи източно от унгарците в [[Черноморска низина|Причерноморските степи]].
В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса. През пролетта на 895 Арпад заедно с армията си тръгва нататък и въпреки няколкото схватки в Панонското поле прекратява управлението на българите там. Бързо сключили мир с византийците, българите се концентрират, за да победят унгарците на Лиюнтика.
Ред 40:
След падането на българската столица Преслав през 971 г. Българската и Византийската империи се оказват впримчени в състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003 г., когато унгарците се намесват. По това време управителят на северозападните български земи е войводата [[Ахтум]], внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна войска и неостъпчиво защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява източноправославието и българската култура в Трансилвания.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 489.</ref><ref>Venedikov, p. 150.</ref>
Макар че бракът между престолонаследника [[Гаврил Радомир]] и дъщерята на унгарския цар да установява приятелски отношения между двете най-силни държави в Дунавския регион, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и [[Копани]] като владетели вместо сина на Геза - [[Стефан I (крал)|Стефан I]]. В резултат на междуособиците бракът между Гавраил Радомир и унгарската принцеса е разтурен. Впоследствие унгарците нападат Ахтум, който подкрепял претендентите за унгарския трон. Крал Стефан I убеждава Ханадин - дясната ръка на Ахтум - да му помогне с атаката. Когато заговорът се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските редици.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 492–493.</ref> По същото време силна византийска армия обсажда Видин (Бъдин), седалището на Ахтум. Въпреки че за успешната защита на твърдината са нужни множество воини, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, в която неговите войски са сразени от унгарците.<ref>Venedikov, pp. 151–152.</ref> Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав трайно отслабва.
== Войната от 1195г. ==
| |||