Разлика между версии на „Вито Волтера“

м
м
Роден в [[Анкона]], тогава част от [[Папска държава|Папската държава]], в бедно еврейско семейство, Волтера от дете изявява интерес към математиката. По-късно следва в [[Пизански университет|Пизанския университет]], където попада под влиянието на [[Енрико Бети]] и където през 1883 е назначен за професор по рационална механика. Там той разработва теорията на [[функционал]]ите, което го отвежда към [[Интегрално уравнение|интегралните]] и [[интегро-диференциално уравнение|интегро-диференциалните уравнения]], към които той има съществени приноси. Трудът му в тази област излиза под заглавие ''Теория на функционалите, на интегралните и интегро-диференциални уравнения'' (1930).
 
През 1892 г. Волтера става професор по механика в [[Торинския университет]] и през 1900, професор по математична физика в [[Университет „Ла Сапиенца“|Римския университет „Ла Сапиенца“]]. Волтера израства в последния етап от [[Рисорджименто]]то, когато Папската държава е анексирана от Италия, и също като ментора си Бети е ентусиазиран патриот и през 1905 е назначен за [[Сенат (Италия)|сенатор]] от крал [[Виктор Емануил III]]. В същата година, той работи върху теорията на [[Дислокация (материалознание)|дислокациите]] в [[кристал]]ите, която по-късно ще се окаже важна за разбирането на [[Дуктилни материали|дуктилните материали]]. След избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]], Волтера работи в армията върху разработването на въздухоплавателни съдове под ръководството на Джулио Дуе.
 
След Първата световна война Волтера се интересува от приложенията на математичните идеи в биологията, на основата на трудовете на Пиер Франсоа Ферхулст. Най-известният му принос от този период са [[Уравнения на Лотка-Волтера|Уравненията на Лотка-Волтера]].