Георги Димитров (историк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Исторически труд „Княжество България“: -, replaced: [Петър I] → [Петър I (България)|] редактирано с AWB |
м Disambiguated: Асен → Иван Асен I |
||
Ред 19:
Първата част от труда му е за училищното и църковното движение за независима българска църква. Димитров събира сведенията си лично, обхожда села и градове, което превръща труда му в летопис на времето, в което живее. Стилът му, емоционален, образен, изпъстрен с драматични истории, наподобява [[Видрица (книга)|„Видрица“]] на поп [[Минчо Кънчев]].
Втората част се отнася за българските политически движения. Там е поместен очерк на последните български царе. В предговора се казва: „...счетохме за неизлишно да хвърлим и един бегъл поглед върху българските царе от появяването на турците в Балканския полуостров.“ Българската история започва с царете [[Симеон I]] (893-927), [[Петър I (България)|Петър I]] (927-969), [[Иван Владислав]] (1015-1018), [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър]] (1186-1197). Обърнато е специално внимание на [[Иван Асен II]] (1218-1241), който издигнал държавата в такова цветущо положение, в каквото от „царсимеоново време никога не била достигала“. Авторът публикува и два надписа на [[Иван Асен II]] – [[Търновски надпис на цар Иван Асен II|Търновския]] и Станимашкия. Направен е кратък преглед на сръбската, турската и руската история. След времето на [[Иван Асен II]] авторът отбелязва, че от 12 царе до [[Иван Александър]] (1331-1371) само двама са умрели от естествена смърт. Заедно със сбития, но съдържателен разказ са приложени и изображения. Разгледана е темата за османските султани, създаването на българските [[войнуци]], падането на българската държава под османска власт и превземането на [[Цариград]]. Очеркът за последните български царе и управлението на османските султани — от [[Орхан]] до [[Махмуд II]], създава плавен преход в историческия разказ и обяснява причинноследствените връзки. Така авторът разисква много от въпросите в българската история и публикува важни извори.
Продажбата на първото издание на първия том е спряно от софийския печатар Шимачек, когото изобличените от Димитров висши духовници подкупват с 200 наполеона. Затова Димитров го препечатва в [[Пловдив]]. Вместо да издаде третия том на „Княжество България...“ през 1899 г. Димитров отпечатва „Страданията на българите и освобождението на България през 1878/78 година“.
| |||