|
майкатиекурвауетрашебан
{{Археологически обект инфо
| изглед = Ephesus Celsus Library Façade .jpg
| изглед-описание = Библиотеката на Целз
| карта = Турция
| гео-ширина = 37.941
| гео-дължина = 27.342
| страна = {{Турция}}
| област-вид = Вилает
| област = [[Измир (вилает)|Измир]]
| вид = Град
| период = X век пр.н.е. - XV век
| епоха = [[Гръцки тъмни векове]] - [[Късно Средновековие]]
}}
[[Картинка:Karte_Ephesos_MKL1888.png|мини|историческа карта на Ефес в [[Meyers Konversationslexikon]], 1888 г.]]
'''Ефес''' ([[латински език|лат.]] ''Ephesus'', [[гръцки език|гр.]] Ἔφεσος, [[турски език|турски]] Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в [[Мала Азия]], днес в [[Турция]]. Разположен е на около 50 км южно от [[Измир]], недалеч от турския бряг на [[Егейско море]]. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страна на морето.
== История ==
Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от тексти на хетитите и изглежда е идентично с [[Апаса]] – важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.
До превземането на града от царя на [[Лидия]] [[Крез]] през [[560 г. пр.н.е.]] Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с [[Храм на Артемида|храма на Артемида]] (Артемизион) – едно от [[Седем чудеса на античния свят|седемте чудеса на древния свят]], построен на ново и през [[296 г. пр.н.е.]] от царя на Тракия [[Лизимах]] преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му [[Арсиноя]]. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от [[189 пр.н.е.]] до [[133 пр.н.е.]] влиза в състава на [[Пергамско царство|Пергамското царство]], а след 133 г. пр. н.е. в [[Римска империя|Римската империя]], като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
В [[Нов завет|Новия завет]] Ефес е известен с това, че [[апостол Павел]] оставя Тимотей в Ефес ("Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?" // [[Деяния на апостолите]]19:35), както и с "[[Послание на св. ап. Павел до Ефесяни]]". Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви ("До ангела на ефеската църква" // [[Откровение на Йоан]] 2:1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово [[Св. Богородица]] с жените около [[Исус Христос]] и [[апостол Йоан]] са се заселили в Ефес и живели там до [[Успение Богородично]], където са просвещавали и лекували.
През [[431]] г. император [[Теодосий II]] свиква там [[Вселенски събор|Третия вселенски събор]], а през [[449]] г. там се състоява т.нар. „разбойнически“ събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През [[1090]] г., малко преди [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]], Ефес е превзет от [[селджуки]]те. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk).
== Археология ==
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. "къщи на склона" (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.
[[File:Celsus-Bibliothek.jpg|thumb|300px|Библиотеката на Целз]]
Австрийски археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната [[Библиотека на Целз]] (Celsus) от 2 в. е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като „черга от парчета“. След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храма на [[Адриан (император)|Адриан]] и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода [[анастилоза]]. Една от тях е тази, която е описана в [[Деяния на апостолите|Деянията на апостолите]], в сцената с апостол [[Павел (апостол)|Павел]] и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на [[Библиотека на Целз|Библиотеката на Целз]] се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно до дотогава само при старогръцки храмове.
Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във Виенския дворец [[Хофбург]]. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките.
== Личности ==
* [[Хераклит]], философ, роден ок. 535 пр. н.е. в Ефес.
* [[Херострат]], подпалвач на храма на [[Артемида]] за да придобие слава.
* [[Ханибал]] е бил известно време в изгнание в Ефес.
* [[Менандер (Ефес)]]
* [[Ксенофон от Ефес]], автор на романа ''Ephesiaca'' (по римско време).
* [[Йоан|Апостол Йоан]] Евангелист пребивава в Ефес. Църквата Св. Йоан Евангелист в Ефес е построена от [[Юстиниан I]] на хълма над храма на Артемида.
* [[Света Богородица]] според католическата църква е починала в Ефес, според православната в [[Йерусалим]]. Предполагаемият ѝ дом в близост до Ефес днес е място за поклонение както на католиците, така и на мюсюлманите, почитащи я като "майка на пророк".
* [[Тиберий Клавдий Аристион]] (Tiberius Claudius Aristio) - римски гражданин, прочут с разкошни градски здания в Ефес.
* [[Свети Седем отроци в Ефес]], спасени от преследване като християни, събуждат се след 200-годишен сън в пещера на северния клон на хълма в Ефес.
[[File:Efez, Fontanna Trajana - 24 września 2011 r. SDC11931.jpg|thumb|160px|Ефес, pуини]]
[[File:Efez, ulica Portowa - 24 wrzesnia 2011 r. SDC11959.jpg|thumb|160px|Ефес, улица]]
== Литература ==
* Anton Bammer, ''Das Heiligtum der Artemis von Ephesos'', Graz 1984. ISBN 3-201-01260-2
* Peter Scherrer (Hrsg.), ''Ephesos - der neue Führer - 100 Jahre österreichische Ausgrabungen 1895 - 1995''. (Österr. Archäologisches Inst.), Wien 1995. ISBN 3-900305-19-6
* Stefan Karwiese, ''Gross ist die Artemis von Ephesos - die Geschichte einer der grossen Städte der Antike''. (Phoibos), Wien 1995. ISBN 3-901232-05-2
* Traute Wohlers-Scharf, ''Die Forschungsgeschichte von Ephesos. Entdeckungen, Grabungen und Persönlichkeiten.'' (Lang), Frankfurt a. M. 1996.(2. Aufl.) ISBN 3-631-30577-X
* Friedmund Hueber, ''Ephesos - gebaute Geschichte''. (Zabern), Mainz 1997. ISBN 3-8053-1814-6
* Dieter Knibbe, ''Ephesus - Geschichte einer bedeutenden antiken Stadt und Portrait einer modernen Großgrabung im 102. Jahr der Wiederkehr des Beginnes österreichischer Forschungen (1895 - 1997)''. (Lang), Frankfurt am Main 1998. ISBN 3-631-32152-X
== Външни препратки ==
{{commons|Ephesos}}
* [http://www.religiabg.com/?p=news&id=2286 Ефес в Религия.бг]
* [http://media.imoti.net/news.php?detail=n1050663630.news Храмът на Артемида в Ефес]
* [http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/Chilton/dcdv/chap02.htm Ефес в Новия завет]
* [http://www.religiabg.com/?p=kalendar&id=6141 Свети Седем отроци в Ефес]
* [http://www.harunyahya.com/bulgarian/Ramazan/ramadan_pages_day14.php Седемте спящи отроци]
* [http://www.oeai.at/ausland/ephesos.html OeAI Ephesos - сайтове на Австрийския археологически институт за настоящите разкопки в Ефес]
* [http://www.latein-pagina.de/iexplorer/ephesus.htm екскурзии]
* [http://ald-bg.narod.ru/Galery/efes-index.htm „Материали по история” – фотоалбуми за Ефес]
<!--Недовършен превод на статията в немската википедия [[http://de.wikipedia.org/wiki/Ephesus]] с малки добавки-->
[[Категория:Свети места]]
[[Категория:Древногръцки градове]]
| 