Таньо Стоянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
/* Галерия
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 14:
Таньо Стоянов е роден през 1846 г.в град Сливен. Учи в родния си град и след това става джелепин (търговец на добитък).
 
Привлечен към революционното движение от [[Васил Левски]]. Един от основателите на Сливенския частен революционен комитет на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] (1871). Васил Левски го определя за Апостол в [[Търговище|Ескиджумайско]], [[Омуртаг (град)|Османпазарско]], [[Котел|Котленско]] и [[Добрич|Хаджиоглупазарджишко]] и го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г. Заема се с дейността си, но скоро е заловен от [[Османска империя|османските]] власти. Откаран е в [[Цариград]] и през септември 1872 г. и е осъден на доживотно заточение в [[Диарбекир]], [[Кюрдистан]]. През февруари 1875 г., заедно със зетя си – комитата Георги Гиндев от Сливен, бягат от Диарбекир. Успява да стигне до [[Румъния]], като се установява в [[Браила]].
 
През август 1875 г. е извикан в Букурещ и е определен за апостол в Сливенско. Преминава в Османската империя и във Варна получава инструкции от дошлия от Цариград [[Иваница Данчев]], среща се в [[Аккадънлар]] с [[поп Харитон]] и [[Стоил войвода]]. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница, където се среща с [[Панайот Хитов]]. Заминава за [[Турну Мъгуреле]], където след като [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевският революционен комитет]] взима решение за въстание, сам организира чета от 26 души. Преминаването на четата е съгласувано с това на четата на [[Христо Ботев]]. По съвет на [[Христо Ботев]] и [[Никола Обретенов]] се насочва към [[Олтеница]], за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.