Велбъждско деспотство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Мария Палеологина → Мария Палеологина (Рашка), Юсуф → Юсуф (Стефан), Румелия → Румелия (област) |
факт |
||
Ред 14:
Велбъждското княжество или деспотство става независима [[територия]] след разпадането на [[Душанова империя|Душановата империя]], вероятно в края на [[1371]] или в началото на [[1372]] година, т.е. след [[Чирменска битка|Чирменската битка]] и смъртта на [[цар]] [[Стефан Урош]]. Около [[1373]] година деспотството приема [[васал]]но положение спрямо зараждащата се нова сила на [[Балкани]]те - [[Османска империя|Османската държава]]. Със смъртта на майката Теодора-Евдокия и брата Йоан Драгаш ([[1381]]), управлението преминава в Константин Драгаш, който управлява като самостоятелен владетел. На негово [[име]] [[град|градът]] е наречен от [[турци]]те чрез [[транскрипция]] на [[турски]] от [[Български език|български]] на наименованията ''Калосия, Баня, Константинова баня, Костендил,'' откъдето се е получило и идва днешното ''[[Кюстендил]]''. Османските завоеватели са имали практика да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел. След смъртта на Константин Драгаш през [[1395]] година, Велбъждското деспотство не престава да съществува - начело застава синът на Константин Драгаш - Яков, който обаче приема исляма и името Якуб. (Същият избор прави и първородният син на цар Йоан Шишман - Александър, който под името Искендер получава управлението на една област в Мала Азия). Историческите данни говорят, че последен владетел на земите на деспотството е [[Юсуф (Стефан)|Юсуф]] с [[християнство|християнско]] [[име]] Стефан, също [[деспот]] /според едни доведен син на Константин, според други- приел [[ислям]]а негов роден син, а според трети - негов внук и син на Яков/. Вероятно след [[битка при Ангора|поражението при Ангора]], освен останалите християнски държави и владения, така и Велбъждското деспотство се възстановява в старите си граници.
Участието на Юсуф във войната за наследството на [[Баязид I|Баязид]], на страната на [[Мехмед I|Мехмед]] срещу [[Муса Челеби|Муса]] осигурява в земите на княжеството спокойно съществуване след победата над брат му. {{факт|През третото десетилетие на [[15 век]], вероятно [[1427]]-[[1428]] година /по други сведения [[есен]]та на [[1431]] година/ [[българи]]те от [[западни български земи|западните български земи]] се отбраняват срещу опита на [[Мурад II|новия султан]] да бъдат покорени независимите от [[османци]]те български земи /включващи и владенията на деспот [[Георги Бранкович]]/.|2017|5|5}} По това време [[империя]]та започва отново да провежда експанзионистична [[политика]]. Османските войски, предвождани от [[бейлербей|бейлербея]] на [[Румелия (област)|Румелия]] [[Турхан паша|Турхан паша,]] превземат княжеската столица и сриват крепостните стени. Османците запазват административно територията на бившите княжески земи, като [[Кюстендилски санджак]] - един от най-големите и богати [[Санджак (административна единица)|санджаци]] в европейските владения на [[Османска империя|Османската империя]].
Впоследствие ([[1453]]) най-значимото събитие в [[свят|свет]]овната [[средновековие|средновековна]] [[история]] - [[Превземане на Константинопол (1453)|Падането на Константинопол]] се свързва с ''Деяновци'', т.к. последния [[Византия|византийски]] [[император]] [[Константин XI Палеолог]] е син на император [[Мануил II Палеолог]] и [[Елена Драгаш]], дъщеря на Константин Драгаш.
| |||