Вал Килмър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: clean up, replaced: USA-флаг → флагче|САЩ редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 24:
 
==Живот==
Роден в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], Килмър израства в Долината на Сан Фернандо. Има двама братя — Марк, който е по-голям, и Уесли, който е по-млад. Уесли загива през 1977 г., удавяйки се в басейна на семейството. Родителите им се казват Гладис и Юджийн Килмър. На 17 години (1977) Вал записва в университета Джулиърд - [[Ню Йорк]], където бъдещият актьор е най-младият студент, приет в драматичния факултет. Преди това е завършил училището в Чатсуърт, където не се е представял много добре. Той приписва кариерата си на хората от Нюйоркския университет. В студентските години бъдещият холивудски секс символ се появява като [[Орестис]] в „[[Макбет]]", Ричард трети, също и в някои постановки по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]. През 1981 година, все още като студент, Вал играе в „[[How It All Began]]" - пиеса, на която е съавтор. След дипломирането си без никакви отклонения Вал отскача директно на нюйоркската сцена. През 1983 година участва в „[[The Slab Boys]]" с [[Кевин Бейкън]] и [[Шон Пен]]. Килмър сменя кариерата си на театрален актьор, дебютирайки като [[Ник Ривърс]] в шпионската комедия „Top Secret" (1984) и оттогава филмите започват да се редуват един след друг. Според думите на филмов критик Вал Килмър е „забележителен актьор, чиито брилянтни превъплъщения съчетават външност и интелект; хамелеон в изпълненията си, който играе широк диапазон от роли толкова съвършено, че всъщност е неузнаваем в различните филми. Актьор с неоценен талант". Това би могло да обясни защо хората толкова се стараят да запомнят ролите му. 1985 година е отбелязана с участието му в „[[Real Genius]]". Ролите му през следващите няколко години са различни, но задължително запомнящи се. Най-добрите от тях са в „Top[[Топ Gun"Гън]] (1986), "[[Уилоу (филм)|Willow]]" (1988) и "[[Billy the Kid]]" (1989). След тях се занизват „Dune", „[[Blue Velvet]]", „[[Flatliners]]", „[[Backdraft]]", „[[Point Break]]" и „[[Indecent Proposal]]". През 1991 година Килмър затвърждава звездния си имидж с ролята на рок иконата Джим Морисън в биографичния филм на [[Оливър Стоун]] „[[The Doors]]", заради който Килмър прекарва шест месеца, ровейки се в живота на певеца. Две години по-късно постига голям успех с ролята на чаровния Док Холидей в „[[Tombstone]]" (1993). 1995 година бележи участието му в „[[Crimson Tide]]", а също и в мегахита „Batman Forever". Последният постига голям успех и въпреки че отказва сходна роля в „[[Dark Knight]]", Килмър се издига все повече и повече. Същата тази година се запомня и с участието му в горещо аплодирания „[[Жега (филм)|Heat]]". За съжаление следващите му филми не са много успешни, като най-забележимият е „[[The Island of Dr. Moreau]]" (1996). Главната му роля в „[[The Saint]]" (1997) е последвана единствено от гласа му през същата година, дублирайки роля в анимационния „[[The Prince of Egypt]]". Следва ролята му на слепец, който връща зрението си в романтичната драма „[[At First Sight]]" и на скандалния алкохолик в „[[Joe the King]]" - режисьорски дебют на актьора [[Франк Уоли]].
 
Бившата жена на Килмър се казва [[Джоан Уоли]] — актриса и бивша певица в „Cindy & the Saffrons". Двамата се запознават, докато работят заедно по филма „[[Уилоу (филм)|Уилоу]]" (1988). Имат две деца — дъщеря Мърсидис и син Джак.