Войни на Папската държава с Кастро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Първа война с Кастро (1641-1644): replaced: в последствие → впоследствие, replaced: В последствие → Впоследствие редактирано с AWB
Ред 5:
|описание =
|период = [[1641]] - [[1649]]
|място = [[Кастро]], [[Италия]]
|причина = желание на Урбан VIII и Инокентий X да добавят земи към Папската държава
|повод = дългове на фамилия Фарнезе
Ред 25:
{{основна|Първа война на Папската държава с Кастро}}
[[Файл:Urban VIII.jpg|200px|мини|вляво|Папа Урбан VIII]]
През [[17 век]] [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] са на границата на разорението и са затънали в неплатени дългове към ватиканските банкери. Папа [[Урбан VIII]] от рода [[Барберини]], в желанието си да обезпечи бъдещето на своя род, предлага на Одорадо Фарнезе (херцог на Парма и Пиаченца и на Кастро) да продаде на Барберини наследствените права над Кастро. Когато херцогът им отказал, [[Въоръжени сили на Ватикана|папската армия]] влиза в пределите на херцогството ([[1641]]) и го окупира.
 
[[Файл:Odoardo Farnese.jpg|200px|мини|вдясно|Одорадо Фарнезе.]]
Ред 33:
{{основна|Втора война на Папската държава с Кастро}}
[[Файл:Retrato del Papa Inocencio X. Roma, by Diego Velázquez.jpg|мини|вляво|Папа Инокентий X]]
Втората война с Кастро започва през [[1648]] година, когато новият папа [[Инокентий X]] без предупреждение издига в Кастро [[епископ]], а по-късно забранява на членове на [[Фарнезе]] да влизат в границите на херцогството си без разрешение от [[Ватикан]]а. Епископът се опитва да вземе управлението на херцогството в свои ръце, но по-късно попада в засада и е убит. Папата обвинява за убийството Фарнезе и събира войски с цел да нападне Кастро. Ранучо II (новият херцог на Кастро) се опитва да спре папското настъпление, но опитът му да се противопостави е провален. Към града се насочва [[Луиджи Матеи (генерал)|Луиджи Матеи]]. На [[2 септември]] [[1649]], по заповед на папа [[Инокентий X]], той превзема крепостта, опожарява и разрушава целия град (не е пощадена и католическата катедрала в града)<ref>Venice, Austria and the Turks in the seventeenth century by Kenneth Meyer Setton (American Philosophical Society, 1991)</ref>. Накрая, за да се подиграят, войниците поставят колона с надпис "''Quì fu Castro''" (Тук се издигаше Кастро). Художествените ценности са откарани във [[Ватикан]].
 
Столицата Кастровската област е пренесена Аквапенденте. Под натиска на френската корона Ватиканът дава на пармския херцог отсрочка да изплати дълговете си и да си върне Кастро отначало до [[1660]], а по-късно и до [[1664]] година. Невъзможността на Фарнезе да погасят задълженията си позволила на папата да заграби Кастро и официално да го направи част от папската държава.