Отваря главното меню

Промени

като прочета Уошингтън и имам чувството, че става дума за някой друг; в испанската статия (между др. отличена) има и посочени някакви жертви
| конфликт = [[Седемгодишна война]]
| картинка = File:A Battle of the French-Indian War.jpg
| описание = Битка от Френската и индианска война.
| период = 1754 – 1763 г.
| място = [[Северна Америка]]
| причина =
| територия = Франция предава [[Канада (Нова Франция)|Френска Канада]] на Великобритания, запазвайки [[Сен Пиер и Микелон]] и прехвърля [[Луизиана (Нова Франция)|Луизиана]] на Испания; Испания предава [[Флорида]] на Великобритания
| резултат = Британска победа
| страна1 = [[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Кралство Великобритания]]{{Br}}[[File:British-Red-Ensign-1707.svg|25px|borderВеликобритания]] [[Британска Америка]]{{Br}}[[File:Flag of the Iroquois Confederacy.svg|25px|border]] [[Ирокези|Ирокезка конфедерация]]{{Br}}[[File:Flag of the Cherokee Nation.svg|25px|border]][[чероки]] (преди 1758)
* [[File:British-Red-Ensign-1707.svg|25px|border]] [[Британска Америка]]<br>
| страна2 = [[File:Royal Standard of the King of France.svg|25px|border]] [[Франция]]{{Br}}[[File:Royal Standard of King Louis XIV.svg|25px|border]] [[Нова Франция]]{{Br}}
[[File:Flag of the Iroquois Confederacy.svg|25px|border]] [[Ирокези|Ирокезка конфедерация]]{{Br}}[[File:Flag of the Cherokee Nation.svg|25px|border]] [[Чероки]] <small>(преди 1758 г.)</small>
* абенаки
| страна2 = [[File:Royal Standard of the King of France.svg|25px|border]] [[Кралство Франция]]{{Br}}[[File:Royal Standard of King Louis XIV.svg|25px|border]] [[Нова Франция]]{{Br}}
* алгонкини
* [[File:Royal Standard of King Louis XIV.svg|25px|border]] [[Нова Франция]]<br>
* ленапе
Конфедерация Уабенаки<!-- или Вабенаки!? -->
* микмак
* Абенаки
* оджибва
* Микмак<br>
* отава
Алгонкини<br>Ленапе<br>Оджибва<br>Отава<br>Шауни<br>Уиандот
* шауни
| командир1 = [[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Едуард Брадък]]† <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джордж УошингтънВашингтон]] <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джеймс Улф]]† <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джефри Амхърст]] <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джеймс Абъркромби]]
* уиандот
| командир1 = [[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Едуард Брадък]]† <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джордж Уошингтън]] <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джеймс Улф]]† <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джефри Амхърст]] <br />[[File:Union flag 1606 (Kings Colors).svg|25px|border]] [[Джеймс Абъркромби]]
| командир2 = [[File:Royal Standard of the King of France.svg|25px|border]] [[Луи-Жозеф дьо Монкалм]]† <br> [[File:Royal Standard of the King of France.svg|25px|border]] [[Маркиз дьо Водрьойл]]<br>[[File:Royal Standard of the King of France.svg|25px|border]] [[Франсоа Мари дьо Линери]]†
| сила1 = 42 000 редовна войска и опълчение <ref>Brumwell, pp. 26 – 31, документира началните размери на експедициите срещу Луисбърг, Карийон, Дюкен и Западните Индии</ref> (1758 г.)
| сила2 = 17 900 редовна войска и опълчение (1757 г.)<br>2200 индианци (1759 г.)<ref>Brumwell, pp. 24 – 25</ref>
| жертви1 =
| жертви2 =
{{Кампания Френска и индианска война}}
 
'''Френската и индианска война''' ({{lang-en|French and Indian War}}) е американското название на войната на [[Кралство Великобритания|Великобритания]] срещу [[Кралство Франция|Франция]] и [[индианци|индиански племена]] в [[Северна Америка]] от [[1754]] до [[1763]] г.
 
Войната е част от международния конфликт, известен като [[Седемгодишна война]], като формира нейния Северноамериканскисеверноамерикански [[театър на военни действия|театър на военните действия]].
 
В [[Канада]] войната обикновено се нарича ''Седемгодишната война'', въпреки че френскоговорещите жители на [[Квебек]] често я наричат '''Война на завладяването''' (''{{lang-fr|La Guerre de la Conquête''}})<ref>[http://www.thecanadianencyclopedia.com/index.cfm?PgNm=TCE&Params=a1ARTA0007300 The Canadian Encyclopedia]</ref><ref>[http://bataille.ccbn-nbc.gc.ca/en/guerre-de-sept-ans/contexte.php The Siege of Québec: An episode of the Seven Year's War – Canadian National Battlefields Commission Plains of Abraham website]</ref>. В Европа няма специфично име за северноамериканската част от войната. Името се отнася до основните врагове на британските колонизатори – кралските френски сили и индианските племена, съюзени с тях.
 
Войната се води предимно по границите между британските колонии от [[Вирджиния]] до [[Нова Скотия]] и започва с конфликт за мястото, където се сливат реките [[Алигени]] и [[Мононгахела]], където днес е разположен град [[Питсбърг]], [[Пенсилвания]]. Конфликтът води до [[битка при Жюмонвил Глен|битката при Жюмонвил Глен]] през май 1754 година. Всички британски опити за експедиции през 1755 – 1757 г. в граничните райони на Пенсилвания и щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] се провалят поради комбинация от лошо управление, вътрешни противоречия и ефективно френско и индианско настъпление. [[Битка за форт Босежур|Превземането на форт Босежур]] през 1755 г. на границата, разделяща [[Нова Скотия]] от [[Акадия]], е последвано от британска политика на [[депортиране на акадците|депортиране]] на френските ѝ жители, срещу което има известна съпротива.
 
== Произход на названието ==
Конфликтът е известен под няколко наименования. В [[Британска Америка]] войните често се наричат по името на царувалия през съответния период британски монарх (например [[Война на крал Уилям|Войната на крал Уилям]] или [[Война на кралица Ан|Войната на кралица Ан]]). Тъй като вече има [[война на крал Джордж]] през 1740<sup>-те</sup> години, британските колонизатори наричат втората война по време на неговото царуване на името на техните противници и така става известна като ''Френска и индианска война''.<ref name="anderson crucible of war 747"/> Това традиционно название остава стандартно в Съединените щати, въпреки че прикрива факта, че американските индианци се бият и на двете страни на конфликта<ref>Jennings, p. xv</ref>. Американските историци обикновено използват традиционното название или европейското название (''Седемгодишната война''). Други, по-малко използвани названия за войната са ''Четвъртата междуколониална война'' и ''Великата война за империята''<ref name="anderson crucible of war 747">Anderson (2000), p. 747</ref>.
 
В Европа северноамериканският театър на Седемгодишната война обикновено няма специално име и така целият [[световна война|световен конфликт]] е известен като ''Седемгодишната война'' (''Seven Years' War''). „Седемте години“ се отнасят до събитията в Европа от официалното обявяване на война през 1756 г. до подписването на мирен договор през 1763 година. Тези дати не съответстват на действителните битки на Северноамериканския континент, където конфликтът между двете колониални сили в значителна степен завършва за шестте години от [[битка при Жюмонвил Глен|битката при Жюмонвил Глен]] през 1754 година до превземането на Монреал през 1760 година.<ref name="anderson crucible of war 747"/>
=== Реакцията на Динуиди ===
[[File:Robert Dinwiddie from NPG.jpg|thumb|225px|Робърт Динуиди, британски заместник-губернатор на Вирджиния]]
Заместник-губернаторът на Вирджиния [[Робърт Динуиди]] се оказва в затруднено положение. Той е един от инвеститорите в Охайската компания, която щяла да загуби пари, ако французите удържали претенцията си.<ref>O'Meara, p. 48</ref> За да се противопостави на френското военно присъствие в Охайо през октомври 1753 г. Динуиди нарежда 21-годишния майор [[Джордж УошингтънВашингтон]] (също инвеститор в Охайаската компания) от Вирджинското опълчение да предупреди французите да напуснат територията на Вирджиния. УошингтънВашингтон тръгва с малък отряд, вземайки по пътя Джейкъб ван Браам като преводач, Кристофър Джист, топограф на компанията, работещ в областта и няколко минго, водени от Танагрисон. На 12 декември УошингтънВашингтон и неговите мъже достигат форт Ле Бьоф.<ref>Anderson (2000), p. 43</ref><ref>Jennings, p. 63</ref>
 
Жак Легардьор дьо Сен-Пиер, който замества Марен като командир на френските сили след като последния умира на 29 октомври, кани УошингтънВашингтон да вечеря с него онази вечер. По време на вечерята УошингтънВашингтон представя на Сен-Пиер писмото от Динуиди, което изисква незабавно френско оттегляне от Охайо. Сен Пиер е доста учтив в своя отговор, казвайки: „Що се отнася до призива, който ми изпращате да се оттегля, аз не се считам за длъжен да му се подчиня.“<ref>Fowler, p. 35</ref> Той обяснява на УошингтънВашингтон, че претенцията на Франция към областта превъзхожда претенцията на британците, тъй като [[Рене Робер дьо Ла Сал]] бил изследвал областта почти век по-рано.<ref>Ellis, His Excellency George Washington, p. 5</ref>
 
[[File:Washington Pennsylvania Mapb.jpg|thumb|250px|Картата на УошингтънВашингтон на р. Охайо и околния район, съдържащ бележки за френските намерения, 1753 или 1754]]
Отрядът на УошингтънВашингтон напуска форт Ле Бьоф рано на 16 декември, пристигайки обратно в Уилямсбърг на 16 януари 1754 г. В своя доклад Уопингтън заявява: „Французите са преминали на юг“,<ref>Fowler, p. 36</ref> описвайки подробно стъпките, които са предприели, за да укрепят областта и предавайки намерението им да укрепят сливането на реките Алегени и Мононгахела.<ref>O'Meara, pp. 37 – 38</ref>
 
== Ход на войната ==
[[File:French and indian war map.svg|thumb|left|300px|Военният театър]]
Динуиди, дори преди връщането на УошингтънВашингтон, изпраща група от 40 мъже под командването на Уилям Трент до точката, където в ранните месеци на 1754 г. те започват да строят малък ограден с колове форт.<ref>O'Meara, p. 41</ref> Губернаторът Дюкен изпраща допълнителни френски сили под командването на Клод-Пиер Пекоди де Контркьор да подкрепи Сен-Пиер през същия период, а Контркьор повеждва 500 мъже на юг от форт Венанго на 5 април 1754 г.<ref>O'Meara, pp. 43 – 45</ref> Когато те пристигат на разклонението, Контркьор щедро позволява на малкия отряд на Трент да се оттегли след закупуване на техните строителни инструменти, за да продължат построяването на форт Дюкен.<ref>Jennings, p. 65</ref>
 
След като УошингтънВашингтон се връща от Уилямсбърг със своя доклад, Динуиди му заповядва да поведе по-голяма сила, която да помогне на Трент в работата му. Докато е на път той научава за отстъплението на Трент.<ref>Anderson (2000), p. 50</ref> Тъй като Танагрисон му е обещал помощ, той продължава към форт Дюкен и се среща с вожда на минго. Научавайки за френски разузнавателен отряд в областта, УошингтънВашингтон взема част от мъжете си и заедно с Танагрисон и неговия отряд [[битка при Жюмонвил Глен|изненадва французите]] на 28 май. Мнозина от французите загиват, сред тях и техният командваш офицер, Жозеф Кулон де Жюмонвил, чиято глава бива разсечена от Танагрисон. Историкът Фред Андерсън дава тази причина за деянието на Танагрисон (което е последвано от информирането на Контркьор от един от хората на Танагрисон, че Жюмонвил е бил убит от мускетен огън) като предизвикан от отчаяна нужда да спечели подкрепата на британците в усилие да възстанови властта на хората си, които били по-склонни да подкрепят французите.<ref>Anderson (2000), pp. 51 – 59</ref>
 
[[File:Washington 1772.jpg|thumb|200px|Най-ранният портрет на [[Джордж УошингтънВашингтон]] го показва да носи полковническата си униформа на вирджинския полк. худ. Чарлс Пийл 1772]]
След битката УошингтънВашингтон се изтегля на няколко мили и основава форт Нисесети, който французите нападат на 3 юли. Сражението води до капитулацията на УошингтънВашингтон, той преговаря за въоръжено оттегляне. Един от мъжете на УошингтънВашингтон докладва, че френските сили са съпътствани от шоуни, делавари и минго, точно тези, на които Танагрисон се стреми да повлияе.<ref>Anderson (2000), pp. 59 – 65</ref>
 
Когато в Англия пристигат новини за двете битки през август, правителството на [[Томас Пелхам Холс]], след няколко месеца преговори, решава да изпрати армейска експедиция през следващата година, за да прогони французите.<ref>Fowler, p. 52</ref> Генерал-майор Едуад Брадък е избран да води експедицията<ref>Lengel p. 52.</ref> Донесения за британските военни планове достигат Франция малко преди заминаването на Брадък за Северна Америка и крал [[Луи XV]] изпраща шест полка за Нова Франция под командването на барон Диеско през 1755 г.<ref>O'Meara, p. 113</ref> Британците, възнамерявайки да подложат на блокада френските пристанища, изпращат флота си през февруари 1755 г., но френския флот вече е отплавал. Адмирал Едуард Хоук отделя бърза ескадрила за Северна Америка в опит да засече французите. Във втори британски агресивен акт адмирал Едуард Боскауен стреля срещу френския кораб ''Алсид'' на 8 юни 1755 г. и го пленява, както и два кораба с войници.<ref>Fowler, pp. 74 – 75</ref> Британците тормозят френски кораби през цялата 1755 г., залавяйки кораби и пленявайки моряци, допринасяйки за формалното обявяване на война през пролетта на 1756 г.<ref name="Fowler98">Fowler, p. 98</ref>
 
=== Британски кампании (1755 г.) ===
[[File:Johnson saving Dieskau.jpg|thumb|300px|Пощадяването на барон Диеско след битката от генерал [[Уилям Джонсън]], худ. Бенджамин Уест]]
[[File:WashingtonFIwar.jpg|thumb|300px|[[Джордж УошингтънВашингтон]] по време на Френската и индианска война]]
Британците формират агресивен план на операции за 1755 г. генерал Брадък трябва да води експедиция до форт Дюкен,<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/9580/ |title = The Battle of the Monongahela |website = [[World Digital Library]] |date = 1755 |accessdate = 2013-08-03 }}</ref> а на масачузетския провинциален губернатор Уилям Шърли е дадена задачата да укрепи форт Осуего и да нападне [[Форт Ниагара]], сър Уилям Джонсън трябва да плени форт Сен Фредерик (при днешен Краун Пойнт, Ню Йорк),<ref>O'Meara, pp. 110 – 111</ref> а подполковник Робърт Монктън трябва да плени форт Босежур на границата между Нова Скотия и Акадия.<ref>O'Meara, p. 163</ref>
 
Брадък повежда около 2 000 войници и провинциално опълчение през юни 1755 г. за превземането на форт Дюкен. Експедицията е катастрофа. В [[битка при Мононгахела|Битката при Мононгахела]] Брадък е смъртоносно ранен. Двама бъдещи противници през [[Американска война за независимост|Американската война за независмост]], УошингтънВашингтон и Томас Гейдж, играят ключови роли в организирането на оттеглянето.<ref name="WDL"/> Една последица от катастрофата е, че французите придобиват екземпляр от британските военни планове, включително активностите на Шърли и Джонсън. Усилията на Шърли да укрепи Осуего затъват в логистични трудности и са увеличени от неопитността на Шърли в организирането на големи експедиции. Когато става ясно, че не ще има време да поведе експедиция през езерото Онтарио до форт Онтарио, Шърли оставя гарнизони в Осуего, форт Бул и форт Уилямс (последните два са разположени между река Мохок и Ууд Крийк при днешния Рим, Ню Йорк). Провизии за употреба при проектираната атака срещу Форт Ниагара са оставени за съхранение във форт Бул.
 
Експедицията на Джонсън е по-добре организирана от експедицията на Шърли, което не убягва от вниманието на губернатора на Нова Франция, маркиз де Водрьойл. Той е бил предимно загрижен за разтеглената снабдителна линия до фортовете на Охайо и изпратил барон Диеско да поведе отбраната на Фронтенак срещу очакваната атака на Шърли. Когато Джонсън е възприет като по-голямата заплаха, Водрьойл изпраща Диеско до форт Сен Фредерик, за да посрещне заплахата. Диеско планира да нападне британското укрепление при форт Едуард в горния край на плаването по река Хъдсън, но Джонсън го бил силно укрепил и индианските подкрепления на Деиско не желаят да го нападнат. Двете сили накрая се срещат в кървавата [[битка при езерото Джордж]] между форт Едуард и форт Уилям Хенри. Битката завършва нерешително, като и двете страни се оттеглят от полето. Настъплението на Джонсън спира при форт Уилям Хенри и французите се оттеглят до точката [[Тикондерога]], където започват строежа на форт Карийон (преименуван на форт Тикондерога след превземането от страна на британците през 1759 г.).
През юни 1755 полковник Монктън успешно [[битка за форт Босежур|пленява форт Босежур]], единственият истински британски успех през годината, отрязвайки френската крепост Луисбърг от наземни подкрепления. Победата е опетнена от решението на губернатора на [[Нова Скотия]] Чарлс Лоурънс да заповяда депортирането на френскоговорящото население на областта [[Акадия]]. Силите на Монктън, включително ротите Роджърс рейнджърс, насила прогонват хиляди акадци, преследвайки мнозина, които се противопоставят и понякога извършвайки жестокости. Повече от който и да е друг фактор, отрязването на доставките на Луисбърг води до гибелта му.<ref>Patterson, Stephen E. 1744 – 1763: Colonial Wars and Aboriginal Peoples. In Phillip Buckner and John Reid (eds.) The Atlantic Region to Conderation: A History. Toronto: University of Toronto Press. 1994. p.152</ref> Акадската съпротива, заедно с индиански съюзници, включително микмак, е понякога доста твърда, с протичащи погранични набези (срещу Дартмут и Люненбърг, както и други). Освен кампаниите за прогонване на акадците (обхващащи залива Фънди, на река Петикодиак и река Сейнт Джон и Ил Сен Жан), единствените значителни сблъсъци са при Петикодиак през 1755 г. и Блъди Крийк близо до Анаполис Роял през 1757 г.
 
=== Френски победи (1756 – 1757 г.) ===
[[File:Conference Between the French and Indian Leaders Around a Ceremonial Fire by Vernier.jpg|thumb|300px|Конференция между френски и индиански лидери около церемониален огън]]
 
Френски нередовни части (канадски скаути и индианци) тормозят форт Уилям Хенри през цялата първа половина на 1757 г. През януари те устройват засада на британски рейнджъри близо до Тикондерога. През януари извършват дързък набег срещу позицията на отсрещния бряг на замръзналото езеро Джордж, унищожавайки складове и сгради извън основното укрепление. В началото на август Монкалм обсажда със 7000 войници форта, който капитулира с споразумение да се изтегли при определени условия. Когато започва изтеглянето, някои от индианските съюзници на Монкалм, разгневени от загубената възможност за плячка, нападат британската колона, убивайки и пленявайки няколкостотин мъже, жени, деца и роби.
 
=== Британско завоевание (1758 – 1760 г.) ===
[[File:Amherst.jpg|thumb|240px|Ген. [[Джефри Амхърст]]]]
[[File:The Victory of Montcalms Troops at Carillon by Henry Alexander Ogden.JPG|thumb|300px|''[[Битка при Карийон|Победата на войските на Монкалм при Карийон]]'', худ. Хенри Огдън]]