Симеон Синиша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Бързо |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Симеон Урош Палеолог
| портрет = Loza Nemanjica Decani c 5 2.jpg
| описание = деспот и цар на Епир
| роден-дата = ?
| роден-място =
| починал-дата = 1371
| починал-място = ?
}}
'''Симеон Урош Палеолог''' ({{lang-el|Συμεών Ούρεσης Παλαιολόγος}}), по-известен и само като '''Симео̀н Сѝниша''' или '''Синиша Урош''' е син на [[Стефан Дечански]] от втория му [[брак]] с византийската [[принцеса]] [[Мария Палеолог]]ина. Мария е щерка на [[Йоан Палеолог]] и внучка на [[Византия|византийския]] [[император]] [[Михаил VIII Палеолог]].
Симеон Синиша е полубрат на [[Стефан Душан]], и след смъртта му, на това основание оспорва престола на [[Стефан Урош V]]. В [[1359]] г. отцепва южните (днес [[гърци|гръцки]]) предели ([[Тесалия]] и [[Епир]]) от [[Душаново царство|Душановото царство]] и през 1355 г. се прогласява за ''цар на сърби и гърци'' в [[Костур]], формирайки т.нар. [[Епирско царство]]. Умира през [[1371]] г.
== Управление ==
Симеон Синиша, заздравявайки позициите си по отношение на местната [[аристокрация]] във владените от него земи, сключва брак с [[Томаиса Орсини]], дъщеря на владетеля на Епир [[Йоан II Орсини]]. След смъртта на своя кръвен брат и [[цар]] [[Стефан Душан]] в края на [[1355]] г., властта му в Епир и Тесалия е оспорена от [[Никифор II Орсини]], син на сваления владетел на Епир, който се завръща, получавайки подкрепата на благородничеството в Епир и Тесалия.
През [[1356]] г. Никифор овладява Епир и Симеон Синиша е принуден да бяга към [[Кастория]], където се обявява за „цар на сърби и гърци“ на мястото на своя племенник [[Стефан Урош V]]. Въпреки че получава подкрепата на някои важни велможи като [[Иван Комнин|Йоан Комнин]] (брат на вдовицата на Душан – [[Елена Българска]]), Симеон Синиша не успява да спечели доверието на благородниците от [[Западни покрайнини|западните български земи]], поради което е принуден да се оттегли от Епир и Тесалия, нападайки [[Албания|Северна Албания]] и [[Зета]] (Черна гора) през [[1358]] г. с надеждата да се утвърди по тези места и да спечели на своя страна [[властел]]ите от [[сръбски земи|сръбските земи]], но след поражение край днешна [[Шкодра]] успява да запази единствено [[Костур (град)|Костур]] и „околните земи и крепости“.
През [[1358]] г. Никифор II Орсини е убит в сражение с [[албанци]]те край река [[Ахелой]], което събитие се превръща в удобен повод за Симеон Синиша да се завърне в бившите си владения Епир и Тесалия. Опитът му е успешен и той бързо поема контрола над Тесалия, където властта му е призната на следващата [[1359]] година. След това нахлува и в Епир, където градовете, завладени от [[арванити]]те, също признават властта му.
Докато Симеон Синиша е в Епир, [[Радослав Хлапен]], владетел на [[Воден]] и [[Бер]], се опитва да превземе Тесалия от името на неговия доведен син [[Тома Прелюбович]]. Симеон Синиша се вижда принуден да признае завоеванието на Костур от Радослав Хлапен, сключвайки династичен брак – жени дъщеря си [[Мария Ангелина Дукина Палеологина]] за доведения син на Хлапен – Тома. По този начин Хлапен признава сюзеренитета на Симеон Синиша в някои от завоюваните от него земи, при условието Хлапен да е буфер между Синиша и останалите Душанови властели на север ([[Мърнявчевичи]] и др). Симеон Синиша се установява в [[Трикала]] (Тесалия), където прекарва останалите 10 години от „царуването си“ в относителен мир и спокойствие. Върховенството му над Епир е оспорвано от [[Албански владения|албанските кланови владетели]], поради което се вижда принуден да признае двама от албанските водачи, [[Гин Буа Шпата]] и [[Петър Льоша]] за свои сюзерени, съответно в [[Арта]] и [[Ангелокастрон]]. През [[1366]] г. Симеон Синиша отстъпва [[Янина]] в притежание на по-големия си син от Томаиса – [[Йован Урош]], който управлява областта като бащин васал и [[деспот]].
От Трикала Симеон Синиша управлява и решава споровете между византийските, български и албански благородници от околните области, но изследователите са на мнение, че той отдава предпочитание на византийските роднини на жена му. Той също така основава няколко от [[манастир]]ите и прави щедри дарения на старите монашески обители от [[Метеора]]. Умира между [[1369]]<sup>-та</sup> и 1371 година.
== Семейство ==
От брака си с Томаиса Орсини, Симеон Синиша има три деца:
* [[Йован Урош]], владетел на Тесалия;
* [[Стефан Урош Дука]], за който остава управлението на [[Фарсала]];
* [[Мария Ангелина Дукина Палеологина|Мария]], която е омъжена за [[Тома Прелюбович]]. Мария наследява за кратко властта в Епир след смъртта на съпруга ѝ.
{{пост начало}}
{{пост|[[Епирско деспотство|деспот на Епир]]|[[1359]]|[[1366]]|[[Никифор II Орсини]]|[[Тома Прелюбович|Тома II Прелюбович]]}}
{{пост|[[История на Тесалия|владетел на Тесалия]]|[[1359]]|[[1370]]|[[Никифор II Орсини]]|[[Йован Урош]]}}
{{пост край}}
== Използвани източници ==
* [http://www.promacedonia.org/hm2/hm_2_1.html Центробежни тенденции в първите години от управлението на цар Урош]
* Cheetham, Nicholas (1981). ''Mediaeval Greece.'' Yale University Press.
* John V.A. Fine, Jr., (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest.'' Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
* Soulis, George C., (1995). ''The Serbs and Byzantium.'' Athens.
== Вижте също ==
* [[История на Тесалия]]
* [[Янинска хроника]]
{{Шаблон:Династия Неманичи}}
{{Портал Македония}}
[[Категория:Владетели на Епир]]
[[Категория:Средновековни сръбски владетели]]
[[Категория:Тертеровци]]
[[Категория:Неманичи]]
[[Категория:Палеолози]]
[[Категория:Анжуйска династия]]
[[Категория:Арпади]]
[[Категория:Династия на Комитопулите]]
[[Категория:Ангели (фамилия)]]
[[Категория:Капетинги]]
[[Категория:Асеневци]]
[[Категория:Дандоло]]
| |||