Чирпанско земетресение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
След първия трус са разрушени почти всички сгради в [[Чирпан]] и Борисовград (днешен [[Първомай]]). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.<ref name=":1">[http://ntotkov.blogspot.ca/2012/12/blog-post.html История на земетресенията в България през ХХ век]</ref> Понякога вторият трус е наричан Пловдивското земетресение от 1928 г. поради големите разрушения причинени от него на града. Една трета от [[Пловдив]] е разрушен.
 
Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 000 души население. Пострадали са над 240 села.<ref name=":1" /> Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 000хиляди сгради са засегнати като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени; 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 – църкви.<ref name=":3">[http://www.focus-news.net/news/2017/04/19/2386384/plovdiv-114-dushi-zagivat-i-nad-73-000-sgradi-v-yuzhna-balgariya-sa-razrusheni-pri-chirpanskoto-zemetresenie-ot-april-1928-g.html Пловдив: 114 души загиват и над 73 000 сгради в Южна България са разрушени при Чирпанското земетресение от април 1928 г.]</ref>
 
В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота. След първия трус много хора живеят и спят на открито.
== Въстановяване ==
Правителството на [[Андрей Ляпчев]] изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Председателят на Народното събрание [[Александър Цанков]] и народни представители от района посещават засегнатите места. Лично [[Борис III|цар Борис III]] посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. По министерско нареждане войската активно съдейства за осигуряване на подслон и храна за нуждаещите се, и разчистване на развалините.
 
Народното събрание гласува за създаването на Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година ([[ДИПОЗЕ]]), чиято задача е била и научното обследване на земетресенията.<ref name=":2" /> Нейното действие е за определен срок до 1931 година. Дирекцията финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите, с постановление на МСМинистерския съвет на 26 април 1928 година. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. Веднага след силните трусове започва събиране на помощи за пострадалите в национален и международен мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. България получава и съдействие от [[Обществото на народите]] и от [[Междусъюзническа контролна комисия|Междусъюзническата контролна комисия]], от които в България пристигат общо около 880 млн. лева. Помощи изпращат и много от съседните държави.<ref name=":3" /> Международните помощи достигат над 60 000 000 лвмлн. лева от повече от 30 страни.
 
== Причини ==