Чирпанско земетресение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
форматиране: 7x нов ред, 2x URL, 2x кавички, 2x тире, 6 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Земетресение
| име = Чирпанско земетресение
| дата = [[14 април]], [[18 април]] и [[25 април]] [[1928]]
| картинка = Chirpan Earthquake_-_Plovdiv.jpg
| описание = [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Католическата болница]] в [[Пловдив]], пострадала от земетресението
Ред 15:
'''Чирпанското земетресение''' е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в [[Горнотракийска низина|Маришкия]] сеизмичен район в [[Южна България]].
== Трусове ==
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на [[14 април]] [[1928]] година с [[епицентър]] на около 8 км северозападно от [[Чирпан]] и с [[магнитуд]] 6,8 по Рихтер. Денят е [[Велика събота]] по църковния календар.
На [[18 април]] вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до [[Поповица]], [[Пловдив]]ско. [[Хипоцентър]]ът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 км.
На [[25 април]] 1928 г. в [[Гълъбово]] има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер.
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила.<ref>[http://www.chirpan.bg/bg/
▲В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила.<ref>[http://www.chirpan.bg/bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F Обшина Чирпан - История]</ref>
== Щети ==
[[File:Chirpan Earthquake - Rails.jpg|л|thumb|180px|Релси деформирани от земетресението]]
Line 30 ⟶ 32:
В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота. След първия трус много хора живеят и спят на открито.
== Въстановяване ==
[[Файл:Chirpan Earthquake - Voivodinovo.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Спас“ в село [[Войводиново]], разрушена от земетресението.]]
Line 35 ⟶ 38:
Народното събрание гласува за създаването на Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година ([[ДИПОЗЕ]]), чиято задача е била и научното обследване на земетресенията.<ref name=":2" /> Нейното действие е за определен срок до 1931 година. Дирекцията финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите, с постановление на Министерския съвет на 26 април 1928 година. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. Веднага след силните трусове започва събиране на помощи за пострадалите в национален и международен мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. България получава и съдействие от [[Обществото на народите]] и от [[Междусъюзническа контролна комисия|Междусъюзническата контролна комисия]], от които в България пристигат общо около 880 млн. лева. Помощи изпращат и много от съседните държави.<ref name=":3" /> Чешкият журналист [[Владимир Сис]] инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева от повече от 30 страни.
== Причини ==
Движенията по двата разлома, които генерират земетресения през април, 1928 г. са от разседен тип, което означава, че по-силно изразената компонента е вертикалното движение. Всъщност значителна част от [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]] между двата разлома
== Последствия ==
Книгата „Страшната народна
[[Военен клуб Пловдив|Военният клуб]] в Пловдив е разрушен, след това е ремонтиран, но сграда недостига първоначалната си помпозност с високите кули. Сградата в която е заседавало [[Областно събрание на Източна Румелия]] е пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. е разрушена. Храмът [[Света Неделя (Пловдив)|„Света
Едва завършена през 1927 г. новата триетажна сграда на [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Международната католическа болница]] в Пловдив е също пострадала. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени. Земетресението нанася огромни щети на [[Педагогически музей (Пловдив)|музея]] към [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|френския колеж]] в Пловдив. Много от експонатните са повредени. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения.
Line 48 ⟶ 53:
Епицентърът на един от трусовете е село [[Чалъкови]], в резултат на което селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно селото е застроено отново на по-високо място.
Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за пострадалото от земетресението католическо население в Пловдив и селата наоколо, арх. [[Камен Петков]] проектира възстановяването на [[Свети Лудвиг (катедрала)|католическата катедрала „Св. Лудвиг“]], [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|католическото училище „Св. Андрей“]] и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и католическите църкви в селата [[Раковски (град)|Генерал Николаево]], [[Раковски (град)|Секирово]], [[Белозем]], [[Раковски (град)|Парчевич]] и [[Борец (село)|Борец]].
== Вижте също ==
{{commons|Category:Chirpan earthquake}}
* [[Земетресения в България]]
== Източници ==
<references/>
| |||