Възрожденска архитектура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x8)
Ред 28:
През Възраждането започва строителството и на училищни сгради. Добре запазени са сградите на някои взаимни училища (в село [[Рабиша]], Видинско, [[Златоград]], [[Кюстендил]] и др.). Външната им архитектура е като на жилищата, различават се само по вътрешното разпределение. От втората половина на XIX век се строят класни училища. При тях се използват някои елементи на жилищните сгради (портик, фронтон), но по размери и обем те доминират. Някои класни училища се сторят по чужди образци - Априлската гимазия в [[Габрово]], строена от Уста Генчо.
 
Някои български майстори спечелват доверието на османската власт, която им възлага имперски строежи, например мостовете при [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и [[Ловеч]] ([[Беленски мост]] и [[Покритият мост в Ловеч]]) и Конака във [[Велико Търново]], изграден от Никола Фичев.
 
Дело на уста Колю Фичето е и фабриката за брашна, хлебен спирт и коприна на първия търновски чорбаджия и модерен предприемач [[Стефан Карагьозов]], както и ханът на хаджи [[Николи Минчоолу]] на [[Самоводската чаршия]] в Търново.