Тесалийско поле: Разлика между версии

Тесалийското поле влиза в състава на кралство Гърция през 1881 г. по силата на решенията на [[Берлинския конгрес]]. Най-вече заради неговото пословично плодородие, Гърция успява да се издигне в селскостопанско отношение и да реши въпроса с прехраната на увеличаващото се население в края на 19 век и началото на 20 век. По силата на протокол 13 към [[Берлински договор|Берлинския договор]], Гърция е възнаградена за сметка на Османската империя, като е уточнено, че последната ще отстъпи за лоялността на първата по време на [[руско-турската освободителна война]] територия на юг от линията - устието на река [[Каламас]] в [[Епир]] (без [[Янина]]) - устието на [[Пеней]]. В резултат от близо двугодишни преговори и английски натиск върху [[Високата порта]], Гърция се сдобива с цялото плодородно тесалийско поле, за сметка на Епир. Новата граница е скрепена по силата на първата [[КонстантинополскаКонстантинополски конвенциядоговор (1881)|договор от Константинопол]]. Независимо от този благоприятен резултат, и без капка гръцка кръв пролята във военния конфликт между Русия и Османската империя, Гърция сама пристъпя към решението и на т.нар. [[епирски въпрос]], в резултат от което губи [[Гръцко-турска война (1897)|първата гръцко-турска война]], и в крайна сметка прави минимални териториални отстъпки по тесалийското крайбрежие на Османската империя - по силата на последвалия [[Цариградски договор (1897)]].