Средновековна сръбска аристокрация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Джурадж Бранкович |
Алодиален, да не би да е "феодален"? Племство? ХриЗовул ли? |
||
Ред 12:
}}
{{История на сърбите}}
{{източник|Във [[Феодализъм|феодалното общество]] на [[Средновековни сръбски земи|сръбската средновековна държава]], привилегированата класа се състои от аристокрацията и духовенството и се различава от обикновените хора.|2017|05|07}} В '''сръбската аристокрация''', съставена от т.нар. ''властели'' (титла, тъждествена на [[архонт]]<ref>Острогорски, Георгије. "Душан и његова властела у борби са Византијом." Зборник у част шесте стогодишњице Законика цара Душана 1 (1951): 79-86. </ref>) се категоризират ''велможите'' ({{lang-sr|velikaši,velmoži}}, {{lang-la|magnates}}), които са най-горния обществен слой, {{източник|и по-дребното благородство - ''властеличите''|2017|05|07}} {{lang-sr|vlasteličići}}). В обществено-правната си организация Сърбия взаимства модел, създаден [[Византийска империя|във Византийската империя]]<ref>Blagojević, Miloš (2001). Državna uprava u srpskim srednjovekovnim zemljama (2nd ed.). Belgrade: Službeni list SRJ.</ref>.
Сръбският нобилитет ({{lang-sr| Srpsko plemstvo}}) е познат във всички средновековни сръбски държави, а и в ранната [[Османска империя]] до XVI век. {{източник|Сръбски благороднически фамилии емигрират и просъществуват до XIX век в Маджарското кралство, Венецианаската република, Руското царство и Хабсбургската монархия.|2017|05|07}} Благородството притежава наследствени алодиални имоти, които са разработвани от зависими и закрепостени ''[[себри]]'', подобни на византийските ''парики'', подлежащи на трудова повинност. Благородството е задължено да служи на монарха при война<ref>Fine, John Van Antwerp, Jr. (1991) [1983]. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08149-3. </ref>.
== История на Сръбската монархия ==
Всяко от средновековните сръбски княжества [[Босна]], [[Захумлие]], [[Рашка]], [[Дукля]] (1043-1101) има собствено племство и институции. На 16 април 1346 ([[Великден]]), Стефан Душан свиква голям събор в [[Скопие]], с участието на сръбския архиепископ Йоаникий II, [[Списък на охридски архиепископи и патриарси|Охридския архиепископ]] Николай I, българския Патриарх Симеон и различни религиозни лидери от [[Света гора|Атон]]. Събраните духовници се съгласяват, а впоследствие тържествено обявяват [[Сръбска православна църква|автокефалността на сръбската архиепископия със статут на Патриаршия]] със седалище в [[Печка патриаршия (манастир)|Печкия манастир]]. Първият сръбски Патриарх Йоаникий отнсвоя страна тържествено коронова Стефан Душан за [[Василевс|император]] и [[Автократор|самодържец]] на [[Сърби|сърби]] и [[Византийци|ромеи]]" ([[Гръцки език|на гръцки]] Bασιλεὺς καὶ αὐτoκράτωρ Σερβίας καὶ Pωμανίας). Така в следващите години Душановия доведен брат [[Симеон Урош Палеолог|Симеон Урош]] и девер му [[Иван Комнин]] стават ''[[Деспот (титла)|деспоти]]'' по подобие на [[Йоан Оливер]], даруван от Андроник III. [[Деян (деспот)|Деян Драгаш]] и [[Бранко Младенович|Бранко]] получават титла севастократор. Военните командири [[Прелюб]] и [[Войхна]] ще получи титлата ''кесар''. Пъовишаването на сръбския Патриарх довежда до промени в същия дух - епископствата стават митрополии, като, например [[Скопска епархия]]. [[Стефан Урош V|Цар Урош V]] умира бездетен през 1371, а сръбската аристокрация е унищожени от османците при Черномен в началото на същата година. Марко Мърнявчевич , който по-рано е бил коронясан ''млад крал'' не съумява да обедини племството и Сърбия бързо деградира в конгломерат от феодални територии", управлявани от [[Крали Марко|крал Марко]], [[Деяновци|Деяновичите братя]], Джурадж Балшич, [[Вук Бранкович]], [[Никола Алтоманович]], [[Лазар Хребелянович]] и други.
== Йерархия на сръбското племство ==
* '''Великаши''' ''(velikaši)'' - най-висшата аристокрация в Сърбия.
* '''Властеличи''' ''(vlasteličići)'' съставляват по-ниския клас на средновековната сръбска аристокрация. Това е достатъчно многочисленото войнско благородство от края на XII и началото на XIII век. Нерядко притежават села, с пълни права над тях в [[Социоикономика|социално-икономическо]] и правно отношение. Своите военни задължения в армията изпълняват индивидуално или с група от своите хора (войници), според богатството си е възможността да издържат войска.
=== Титли през Развито и Късно Средновековие ===
[[Файл:Charter of Dečani by Stefan Uroš III.png|дясно|мини|Дечански хризовул]]
Исторически извори за сръбски благороднически титли се появяват и сочат времето на управление на [[Стефан Милутин]]. В Дечанския
* Дворцови титли:
| |||