Златна ливада: Разлика между версии

Село '''Златна ливада''' (42 06 16 N; 25 25 50 E) в [[Старозагорска област]] е типично българско село, разположено на 15 км на юг-югоизток от [[Чирпан]] в посока Димитровград, преди [[Меричлери]] в полски район на река Старата река в близост до вливането ѝ в [[Марица]]. Названието на селото отразява изключително плодородните му земи и богати градини, с които е известно в района.

Землището на селото, подобно и на останалите в [[горнотракийска низина|горнотракийската низина]], е населено още от [[неолит|каменната епоха]], в античността то е част от племенната територия на [[траки]]те от племената [[Беси]] и впоследствие, към 450 г. пр. Хр., става една от централните земи в [[Одриско царство|Одриската държава]], от 45 г. сл. Хр. е в [[Римска империя|Римската империя]] в провинция [[Тракия]]. Много скоро след основаването на [[България|Българската]] държава на Балканите при наследника на [[Аспарух]] - кан '''[[Тервел]]''' от 705 г., то става част от първата българска държавна територия на юг от Стара планина - обрасттаобластта "[[Загоре]]". Областта първоначално не е пряко отвоювана, а е подарена по договор между византийският император Юстиниян Риномет и кана. Според Теофан Изповедник (IX в.) през 716 г. между новия император Теодосий ІІІ (715 -717) и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва още земя, до неизвестната засега „Милеона в Тракия”. Интересно е, че точно тази нова област включва землищата на манастира Свети Атанасий, селата Златна Ливада и Ябълково, както и римските крепости от двете страни на река Марица. Съществува поверие, че кан Тервел е изпратил доверени хора от канското семейство да пазят тези крепости.

Новата история на селото е свързана с борбите и войните на българският народ за национално обединение. През 30-те години на 20-ти век един от първенците на селото построява тук електрифицирана мелница и малка частна електроцентрала. Тя е първата селска електроцентрала в България. С нея освен мелницата са захранени селската община и някои къщи. Така Златна ливада става вероятно първото електрифицирано българско село. Собственика на мелницата обаче е сътрудник на полицията, който предава местните партизани. При засада след престрелка с жандармерията е ранен партизанинапартизанинът Атанас Вранчев, който впоследствие е измъчван и убит.

Обителта „[[Свети Атанасий]]“, известна и като „Чирпански манастир“, е женски манастир. Издига се на живописен хълм над селото, на десния бряг на Старата река недалеч от вливането ѝ в [[Марица]]. Манастирският комплекс включва църква (възстановена през 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., както и нови крила построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. СтаратаСтара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е било сред монашеските килии. Икона на Атанасий Велики, рисувана в Александрия е подарена от [[Александрийски патриарх]] Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, в 2003 г., когато той идва в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Друга атонска икона на светеца е дарена от монаси от [[Атон]]. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. В манастира се пази препис от [[Реймско евангелие|Реймското]] евангелие от оригинала в библиотеката на [[Реймс]], направен от наши художници и дарен на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над чийто български [[глаголица|глаголически]] и [[кирилица|кирилски ]]текст повече от 200 години във вярност към Бога и народа са полагали клетва френските крале при коронацятакоронацията си.

В последните години тук е насочен интереса на историци, археолози, етнолози, които проучват най-древната история на това място и установиха, че не шотландският манастир "Кандида каса", основан през 360 г., следван от двата манастира, създадени от свети Мартин през 373 и 375 г. в днешна Франция са най-древните в Европа, а именно ЗлатноливдскиятЗлатноливадският манастир "Св. Атанасий".

На 2 май е храмовият празник на манастира. Всяка година тогава се организира събор, на който се събират по няколко хиляди души.