Исая Серски (XIV век): Разлика между версии

Основен извор за живота на Исая е житието му, писано вероятно от негов ученик и запазено в препис от 40-те години на ХV век. Исая е роден в [[Косово]] в началото на XIV век и според собственото му заявление е със славянски произход. Замонашва се в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]], след което се установява в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] на [[Света гора]], където духовен наставник му е Арсений, бъдещ игумен на Хилендар. Получава високо образование и е повлиян от [[паламизъм|паламизма]]. След смъртта на Арсений в 1348 година, Исая се оттегля в безмълничество. Сръбският и гръцки царвладетел [[Стефан Душан]] му поръчва да възстанови манастира „[[Стар Русик|Свети Пантелеймон]]“, запуснат поради татарската доминация в руските земи. Исая възстановя католикона на манастира, събира монашеско братство и заминава за [[Душаново царство|Душановото царство]]Сърбия, за да получиполуча пари за възстановената обител. Задържа се в царствотоСърбия, където насърчава строителството на църкви и манастири, повлияни от атонския архитектурен стилстир от средата на ХІV век. По-късно се завръща на Света гора.<ref name="История на света"/>

В 1371 година, след [[Черноменска битка|Черноменската битка]], Исая завършва основния си труд - превода на корпуса на Псевдо Дионисий, възложен му от митрополит [[Теодосий Серски]] и започнат според автора в „щастливите времена“, тоест преди османското нашествие. Последното сведение за Исая е от 1375 година, когато той е част от мисията на [[ПечкаСръбската патриаршия|Печката патриаршия]]църква, която преговаря с [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] за сваляне на наложената [[схизма]], след едностранното обявяване на [[автокефалност]] в 1346 година.<ref name="История на света"/>