Минерална вода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LiberDIO (беседа | приноси)
почти цялостно променена информация (преводът директно от анг. не беше най-удачния възможен)
LiberDIO (беседа | приноси)
забравих,че редактирам раздел, а не цялата статия...
Ред 1:
[[Image:Vata-Gurgur.jpg|thumb|Минерален извор]]
'''Минерална вода''' се нарича [[Вода|водата]], извираща от [[Минерален извор|минерален извор]] и съдържаща в състава си разтворени [[минерални соли]], [[Микроелемент|микроелементи]] и някои [[Биологично активни вещества|биологично активни компоненти]]. Понякога може и да е естествено газирана, благодарение на съдържащите се в нея газове.
 
Може да бъде разделена на натурална минерална вода за пиене, минерална вода за външно приложение или др.
 
Минералните води са от съществено балнеоложко значение и са широко използвани за рехабилитация и санаториално лечение. Терминът [[Спа (физиотерапия)|спа]] е свързан с водолечението, познато като [[Балнеолечение|балнотерапия]].
Line 8 ⟶ 6:
Минерална вода може да се използва както за външно приложение (чрез бани, вани, душове) при хидротерапията и водолечението, така и за инхалации или промивки при заболявания на носоглътката и горните дихателни пътища, и други подобни цели.
 
Класификацията на минералната вода зависи от нейното предназначение, както и от минерализацията ѝ. Също така може да бъде разделена на натурална минерална вода за пиене, минерална вода за външно приложение или др.
 
Обикновено минералната вода предназначена за консумация се бутилира директно от източника. Към 2014 г. в света е имало повече от 4000 търговски марки минерални води.<ref>[https://web.archive.org/web/20131226094627/http://mineralwaters.org/ Mineral Waters of the World]</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
{{мъниче}}
 
== Състав ==
Line 41 ⟶ 34:
В страната има общо над 225 находища на минерални [[извор]]и с общ дебит над 5000 l/s. В Южна България те са 148, а в Северна – 77. В [[Южна България]] преобладават естествените находища, а в [[Северна България]] – чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж – 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж – 57 и във вид на извори – 20.
 
В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на [[Струма]], [[Места]], северното подножие на Западните [[Родопи]]. Най-горещият минерален извор в страната е при [[Сапарева Баня]] (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във [[Вършец]] – 38 °C. Много горещи (50–9050 – 90 °C) са находищата на минерални води във [[Велинград]], [[Кюстендил]]ско, [[Долна баня|Долнобанската котловина]] и [[Беденски бани]] (Девин).
 
Българските минерални води са средно и силно минерализирани.
 
== Източници ==
==Външни връзки==
<references />
 
== Външни връзки ==
* [http://nwcb.eu/2011/05/11/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%82%D1%8F%D1%85%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%BD/ Минералните води в България]
[[Категория:Минерална вода| ]]