Допълнение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
///////Hacked\\\\\\\\\\ By Hackers ;]
Ai dovolni li ste kapppa /////
== Удвояване на допълнението ==▼
Характерна особеност на [[Български език|българския език]], която се среща и в другите [[Балкански езиков съюз|балкански езици]], е удвояването на допълнението, характерно както за прякото, така и за непрякото допълнение.▼
Пряко допълнение
Пряко допълнение в изречението е съществително име (или именна група), което означава обект, засегнат от глаголното действие. Пряко допълнение може да име само при сказуемо, изразено с преходен (транзитивен) глагол. Пряко допълнение е обектът на глаголи за сетивно възприятие: виждам/ гледам, чувам/ слушам, вкусвам, надушвам, усещам. Пряко допълнение е обектът на съобщение, разказ, писане, четене, обяснение и друга когнитивна дейност.
Вятърът брули листата; Слънцето огрява върха; Писателят пише нов роман; Децата разучават нова игра; Художникът рисува картина; Котката гони мишката; Девойката бере ябълки; Организаторът обяснява правилата.
Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун.(И. Вазов)
Известно е определението за преходен (транзитивен глагол), че това е глагол, след който може да се употреби нещо, някого. При някои глаголи като например мисля обаче не се появява пряко допълнение, а подчинено допълнително изречение.
Когато прякото допълнение е изразено с местоимение, то е във винително форма. Кратките винителни форми на личното местоимение винаги имат функцията на пряко допълнение.
Книжовно правило! Когато прякото допълнение означава лице и е означено с местоимение, местоимението трябва да бъде в косвена форма: някого, никого, всекиг - Никого не видя и никой не можеше да бъде тук; пък и да имаше някого, не би могъл да му пречи; но нямаше, повече; нищо не се чу и все пак Исмаил ага усещаше, че го гледат отнякъде. (Генчо Стоев)
# Пълна и кратка форма на [[Лично местоимение|личното местоимение]]. Например: '''''Мен ме''' избраха; '''На тях им''' изпратиха покани по пощата; '''Вас Ви''' очакват утре; '''На нея й''' казаха резултата веднага.''▼
# [[Съществително име]] и [[кратко местоимение]]. Например: ''Както се вижда, '''мама''' са '''я''' знаели всички ([[Йордан Йовков|Й. Йовков]]); '''На детето му''' порасна първото зъбче; '''Хората ги''' преценяват по делата; '''На Мария й''' дадоха главната роля.''▼
Правописно правило! Когато допълнението е съществително в м.р. ед.ч., то се членува с кратък член –а, -я:Вълкът гони заека; Потърси лекаря за съвет; Вълните подкопават брега.
Непряко допълнение ъй
Непрякото допълнение означава обект, във връзка с който се извършва действието, означено от сказуемото. Обикновено адресатът при преходни глаголи в изречението е непряко допълнение: разказвам на децата, показва на зрителите, обяснява на заинтересуваните, съобщава на клиентите, пишем на приятелите, пеем за публиката, свирим за приятели и под. Тия известяваха на панагюрското и околното население извършванието на тържествения акт.(З. Стоянов)
Като непряко допълнение в изречението се изразява другият деятел: спортувам с приятели – аз и приятелите ми спортуваме, работя с брат си – аз и брат ми работим, пеем с хор – ние и хорът пеем.Именно функцията различава това непряко допълнение отобстоятелствени пояснение, с които формално съвпадат: спортувам с приятели – спортувам с увлечение (*аз и увлечението спортуваме), работя с брат си – работя с каска (*аз и каската работим ).
Деятелят в страдателни и в възвратно-страдателни изречения също е непряко допълнение: Учениците саизпитвани от учителя; Брегът е подкопаван от вълните; Сцената е осветявана от прожекторите; Дивечът е преследван от ловеца; Ролите се изпълняват от непрофесионалисти; Разследването се води от следовател; Просторът се оглася от птичи песни.
Дателното допълнение е непряко допълнение. Кратките дателни форми на личното местоимение в изречението винаги са непряко допълнение. Когато непрякото допълнение е изразено с пълна неименителна форма на личното местоимение, тя е предшествана от предлог: на мене, с мене, от мене, за мене.
▲Характерна особеност на
▲
▲
Удвояването на допълнението е системно езиково явление. В горните примери без удвоване допълненията ще привличат логическото ударение и ще изразяват контраст - На тях (а не на нас или на някого другиго) изпратиха покани по пощата; Дадоха главната роля на Мария (неочаквано събитие). Изречението пък Хората ги преценяват по делата без удвояване би било двусмислено – хората преценяват, а не хората биват преценявани. В редица случаи удвояването е задължително: Кого го е грижа.
| |||