|
'''Допълнение''' в [[езикознание]]то и [[граматика]]та е второстепенна [[Части на изречението|част на изречението]], която пояснява [[сказуемо]]то.
Пряко допълнение в изречението е съществително име (или именна група), което означава обект, засегнат от глаголното действие. Пряко допълнение може да име само при сказуемо, изразено с преходен (транзитивен) глагол. Пряко допълнение е обектът на глаголи за сетивно възприятие: виждам/ гледам, чувам/ слушам, вкусвам, надушвам, усещам. Пряко допълнение е обектът на съобщение, разказ, писане, четене, обяснение и друга когнитивна дейност. ▼Вятърът брули листата; Слънцето огрява върха; Писателят пише нов роман; Децата разучават нова игра; Художникът рисува картина; Котката гони мишката; Девойката бере ябълки; Организаторът обяснява правилата.
Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун.(И. Вазов)
Известно е определението за преходен (транзитивен глагол), че това е глагол, след който може да се употреби нещо, някого. При някои глаголи като например мисля обаче не се появява пряко допълнение, а подчинено допълнително изречение.
Когато прякото допълнение е изразено с местоимение, то е във винително форма. Кратките винителни форми на личното местоимение винаги имат функцията на пряко допълнение.
Изразява се със [[съществително име]] или [[местоимение]], което посочва обекта на [[действие]]то. Отговаря на въпросите: '''''Какво?(-а;-и) Що? и Кого?'''''
Книжовно правило! Когато прякото допълнение означава лице и е означено с местоимение, местоимението трябва да бъде в косвена форма: някого, никого, всекиг - Никого не видя и никой не можеше да бъде тук; пък и да имаше някого, не би могъл да му пречи; но нямаше, повече; нищо не се чу и все пак Исмаил ага усещаше, че го гледат отнякъде. (Генчо Стоев)
Пример:
Правописно правило! Когато допълнението е съществително в м.р. ед.ч., то се членува с кратък член –а, -я:Вълкът гони заека; Потърси лекаря за съвет; Вълните подкопават брега.
: ''Христо хвърли '''топката'''.''
Прието е да се подчертава с 2 прави линии и наклонена черта, която ги пресича
Допълнението не може да бъде изразено чрез [[деепричастие]].
Непрякото допълнение означава обект, във връзка с който се извършва действието, означено от сказуемото. Обикновено адресатът при преходни глаголи в изречението е непряко допълнение: разказвам на децата, показва на зрителите, обяснява на заинтересуваните, съобщава на клиентите, пишем на приятелите, пеем за публиката, свирим за приятели и под. Тия известяваха на панагюрското и околното население извършванието на тържествения акт.(З. Стоянов)
▲Пряко допълнение в изречението е [[съществително име ]] (или именна група), което означава обект, засегнат от глаголното действие. Пряко допълнение може да имеима само при [[сказуемо ]], изразено с [[Преходен глагол|преходен ]] (транзитивен) глагол. ПрякоКогато допълнениесе езамества обектътс навинителните глаголиформи зае сетивнопряко възприятие: виждам/ гледам, чувам/ слушам, вкусвам, надушвам, усещамдопълнение. ПрякоОбикновено допълнениеняма е обектът на съобщение, разказ, писане, четене, обяснение и друга когнитивна дейностпредлог.
Като непряко допълнение в изречението се изразява другият деятел: спортувам с приятели – аз и приятелите ми спортуваме, работя с брат си – аз и брат ми работим, пеем с хор – ние и хорът пеем.Именно функцията различава това непряко допълнение отобстоятелствени пояснение, с които формално съвпадат: спортувам с приятели – спортувам с увлечение (*аз и увлечението спортуваме), работя с брат си – работя с каска (*аз и каската работим ).
Деятелят в страдателни и в възвратно-страдателни изречения също е непряко допълнение: Учениците саизпитвани от учителя; Брегът е подкопаван от вълните; Сцената е осветявана от прожекторите; Дивечът е преследван от ловеца; Ролите се изпълняват от непрофесионалисти; Разследването се води от следовател; Просторът се оглася от птичи песни.
Дателното допълнение е непряко допълнение. Кратките дателни форми на личното местоимение в изречението винаги са непряко допълнение. Когато непрякото допълнение е изразено с пълна неименителна форма на личното местоимение, тя е предшествана от предлог: на мене, с мене, от мене, за мене.
▲== Непряко допълнение ъй==
Удвояване на допълнението ▼Непрякото допълнение се употребява и при [[преходни глаголи]]. Например глаголът "харесвам" е преходен. Може да има пряко допълнение: Харесвам футбола. Може да има и непряко допълнение: Харесах ти нови дънки.
Характерна особеност на българския език, която се среща и в другите балкански езици, е удвояването на допълнението. Удвояването е характерно както за прякото, така и за непрякото допълнение. Удвояването на допълнението се осъществява посредством: ▼
Тези думи, които могат да бъдат заместени с: го, я, ги, са преки допълнения.
пълна и кратка форма на личното местоимение: Мене ме, мамо, змей люби; На тях им изпратиха покани по пощата; Вас ви очакват утре; На нея й казаха резултата веднага ▼
съществително име и кратко местоимение: Както се вижда, мама са я знаели всички (Й. Йовков); На детето му порасна първото зъбче; Хората ги преценяват по делата; На Мария й дадоха главната роля. ▼Когато се замества с дателните форми /на мен ми, на него му, на нея ѝ / е непряко допълнение, има и предлог.
Удвояването на допълнението е системно езиково явление. В горните примери без удвоване допълненията ще привличат логическото ударение и ще изразяват контраст - На тях (а не на нас или на някого другиго) изпратиха покани по пощата; Дадоха главната роля на Мария (неочаквано събитие). Изречението пък Хората ги преценяват по делата без удвояване би било двусмислено – хората преценяват, а не хората биват преценявани. В редица случаи удвояването е задължително: Кого го е грижа.
▲== Удвояване на допълнението ==
▲Характерна особеност на [[Български език|българския език ]], която се среща и в другите [[Балкански езиков съюз|балкански езици ]], е удвояването на допълнението . Удвояването е, характерно както за прякото, така и за непрякото допълнение. Удвояването на допълнението се осъществява посредством:
Удвояването на допълнението се осъществява посредством:
▲пълна# Пълна и кратка форма на [[Лично местоимение|личното местоимение ]]. Например: Мене'''''Мен ме , мамо, змей''' любиизбраха; '''На тях им ''' изпратиха покани по пощата; '''Вас виВи''' очакват утре; '''На нея й ''' казаха резултата веднага .''
▲съществително# [[Съществително име ]] и [[кратко местоимение ]]. Например: ''Както се вижда, '''мама ''' са '''я ''' знаели всички ( [[Йордан Йовков|Й. Йовков ]]); '''На детето му ''' порасна първото зъбче; '''Хората ги ''' преценяват по делата; '''На Мария й ''' дадоха главната роля. ''
[[Категория:Части на изречението]]
| 