Европейски парламент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
| дата_избиране2 =
| брой_членове = 751
| парламентарни_групи = {{Br}}{{color box|#3399FF}} [[ЕНП]] (274216) {{Br}}{{color box|#FF0000}} [[ПЕСС&Д]] (195189) {{Br}} {{color box|#FFFF00}} [[АЛДЕ]] (8568) {{Br}}{{color box|#009900}} [[Зелените - Европейски свободен съюз]] (5851) {{Br}}{{color box|#0000FF}} [[ЕКР]] (5674) {{Br}}{{color box|#990000}} [[ЕОЛ-Северна зелена левица]] (3552) {{Br}}{{color box|#ff9900}} [[ЕСДЕСПД]] (33) {{Br}}{{color box|#999999}} [[ДругиЕНС]] (39) {{Br}} [[независими]] (3019)
| дата_основаване =
| избори =
Ред 28:
}}
[[File:European-parliament-brussels-inside.JPG|thumb|300px|Европейският парламент]]
'''Европейският парламент''', '''Европарламентът''' или '''ЕП''' е единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на [[Европейския съюз]]. Заедно със [[Съвета на Европейския съюз]] той осъществява законодателната власт на ЕС. Настоящият [[председател на Европейския парламент]] е германскиятиталианският политик [[Антонио Таяни]] (ПЕСЕНП), който е избран на 17 януари 2017 г. за следващите 2,5 години.
 
ЕП представлява 500 милиона души, колкото е близо общото [[население]] на 28-те държави - членки на [[Европейския съюз]]. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 751 депутати от втория по големина демократичен електорат в света след индийския и е най-големият международен електорат в света - 342 милиона избиратели през 2004 г. Институцията еволюира заедно със Съюза и съществува първоначално като Европейска парламентарна асамблея а по-късно е преименувана на [[парламентПарламент]].
 
==История==
На 19 март 1958 г. в [[Страсбург]] се провежда първото заседание на [[Европейска парламентарна асамблея|Европейската парламентарна асамблея]]. Тя включва 142 членове, които са излъчени от националните парламенти на страните членки, и в нея се говори на четири езика. Повече от петдесет години по-късно в Европейския парламент заседават 751 членове, а [[Официални езици на ЕС|официалните езици са 24]]. Институцията '''разполага с изключително важни законодателни, бюджетни и контролни правомощия'''.
 
Всичко започва с Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана  (ЕОВС). Подписан от шест държави, той влиза в сила на 25 юли 1952 година. С него се полагат  основите на Общността и се създават следните институции: Върховен орган, Обща асамблея,  Съвет на министрите, Съд и Консултативен комитет. 
 
След влизането в сила на Договорите от Рим през 1958 г. и създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) е решено  Общата асамблея да бъде наистина обща и за трите Общности. По същото време тя се преименува на „Европейска парламентарна асамблея“, а от 30 март 1962 г. – на „Европейски парламент“ (наименование, което се вписва официално в Единния европейски акт от 1986 г.).<ref>http://www.europarl.bg/bg/at_your_service/publications.html</ref>
 
==Правомощия и функции==
Основните задължения на Европейския парламент са: определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна. Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, Парламентът действа като проводник на тревогите на обществеността и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.
* '''Процедура по назначаване на Европейската комисия '''- Това ще бъде първият път, когато от държавите – членки на ЕС, ще се изисква да отчетат резултатите от изборите за Европейски парламент, преди да предложат кандидат за председател на Комисията. Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните- членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета
 
* '''Законодателни правомощия '''- Членовете на ЕП са законодателите на ЕС: без тяхното участие и одобрение повечето от законодателните текстове на ЕС не могат да влязат в сила. С Договора от Лисабон от 2009 г. Парламентът получи истинска власт над последните области на политиката, в които преди това неговата роля беше само консултативна, а именно селското стопанство и гражданските свободи.