Здравеопазване: Разлика между версии

* Сигурност за пациента е нова дисциплина в здравеопазването, която набляга върху рапортуването, анализирането и превенцията на медицински грешки, които често водят до вредни и неблагоприятни здравни събития. Честотата и магнитуда на избягването на вредни здравни събития за пациентите не е добре познато преди 1990, когато няколо страни започват да съобщават за зашеметяващ брой пациенти, наранени или убити поради медицинска грешка. Разбирането добре на въпросит по сигурността на пациента повлиява 1 от 10 случаи в цели свят. В действителност сигурността на пациента възниква као отделна дисциплина в здравната грижа, поддържана от още недоразвити научни рамки, тоест съществува едноедин трансдисциплинарен корпус от теоретични идеи и изследвания, който информира за науката за сигурността на пацинента.

Някои сгради обслужват и поддържат здравето на хората, други се грижат изцяло за здравето в дадена област. Някои от тях са:

Други хора и сгради се грижат за производството на медикаменти (билкари, фармацевтични компании и др.). В България по собственост сградите биват биват частни и държавни.

[[Медицина]]та е напреднала много благодарение на множество открития в [[биология]]та, [[физика]]та и [[химия]]та. В днешно време е нормално една държава да има министерство на здравеопазването. Всяка или почти всяка страна си има телефони за бърза помощ. В [[Медицински университет|медицинските университети]] с [[медицинска специалност]] ([[лекар]] и др.) се полага т.нар. [[хипократова клетва]]. За България едно от изискванията за бъдещ шофьор е товатой да знае как да оказва [[първа помощ]] и да има медицинска аптечка в [[Автомобил|кола]]та си.

Във Франция лекарите получават финансиренефинансиране от застрахователните дружества, но в същото време имат право да сами да определят цената, която искат за лечението. Застрахователната компания от своя страна определя максимална стойност за медицинските грижи, която е готова да плати, и ако пациентът избере лекар, който иска по-високо заплащане, застрахователното дружество плаща определената от него стойност, а останалото се доплаща от пациента.

Според [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] за 1997 година България се нарежда на 92-оро място по резултати на лечението и на 102-оро място, когато се включат фактори, като ефективност на разходите и качество на образованието. Към 2003 г. в България има 288 128 [[лекар]]и (без [[зъболекар]]и) или към 3.56 лекаря на 1000 човека. [[Раждаемост]]та в страната непрекъснато спада и е най-ниската в Европа с 8.6 на хиляда през 2001 г. (14.5 през 1980).

Продължителността на живота в началото на 70-те години на 20 век е сравнително висока и се равнява на средната за Европейския съюз. Тенденцията към бавно влошаване се засилва в началото на 90-те г., когато продължителността на живота намалява 1,5 пъти. Въпреки, че голяма част от този спад е преодолянпреодоляна през 1999 г., числата остават по-ниски от тези през 70-те г. и под средните за Европейския съюз и другите държави-кандидатки от Източна Европа. <ref>[http://www.dfidhealthrc.org/publications/Country_health/europe/Bulgaria.pdf BULGARIA, dfidhealthrc.org]</ref> Чести причини за [[смъртност]]та в последните години са сърдечно-съдовите заболявания.<ref>[http://www.dfidhealthrc.org/publications/Country_health/europe/Bulgaria.pdf BULGARIA, dfidhealthrc.org]</ref>

Проблемът би могъл да се разреши, ако на лекарите, сключили договор с НЗОК, бъде забранено да получават допълнително финансиране от пациентите - в такъв случай злоупотреба би означавала безусловно корупция и лекарят подлежи на съдебно преследване. В някои държави съществува това правило, докато в други то не е практика (например във Франция - <i>виж по-горе [[Здравеопазване#Франция|Здравеопазване в различните страни, Франция]]</i>)