Захарий Княжески: Разлика между версии

| име = ЗахариЗахарий Княжески

| починал-място = Русчук, днес [[Русе]]

'''ЗахариЗахарий Княжески''' (псевдоним на '''Жеко Петров Русев''') е [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] [[просветен деец]], [[книжовност|книжовник]], [[фолклор]]ист и [[Драгоман (преводач)|драгоман]].

Роден през 1810 година в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]],[[ Русия]] (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в [[Руско вицеконсулство|Руското вицеконсулство]] в Търново, по-късно преместено в [[Русе]].

Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева|А. Тошева]] в Русия.