Захарий Княжески: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = ЗахариЗахарий Княжески
| име-оригинал =
| категория = етнограф
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = Пишмана, днес [[Княжевско]]
| починал-място = Русчук, днес [[Русе]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф
| област = [[Етнография]]
Ред 20:
}}
 
'''ЗахариЗахарий Княжески''' (псевдоним на '''Жеко Петров Русев''') е [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] [[просветен деец]], [[книжовност|книжовник]], [[фолклор]]ист и [[Драгоман (преводач)|драгоман]].
 
== Биография ==
Роден през 1810 година в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]],[[ Русия]] (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство и става драгоман в [[Руско вицеконсулство|Руското вицеконсулство]] в Търново, по-късно преместено в [[Русе]].
 
Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева|А. Тошева]] в Русия.
Захари Княжески подарява на [[Мъглижки манастир|Мъглижкия манастир]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.