Приливи и отливи: Разлика между версии

Причината за тяхната поява са различните стойности на [[гравитация|гравитационното поле]] в противоположните части на [[Земя]]та. Тази страна на Земята, която е по-близко до Луната, се притегля с по-голяма сила отв сравнение с отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от [[планета]]та преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив за 24 часа или на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи. За да сме съвсем точни, те се редуват през около 24 часа и 50 минути, [[Орбитален период|синодалният цикъл]] на Луната.

(където M и m са съответно [[маса|масите]], R [[разстояние]]то между тях, а G универсалната гравитационна константа) се оказва, че гравитационната сила между Слънцето и Земята е около 180 пъти по-голяма от тази между Луната и Земята. Но силата на приливите и отливите не е 180 пъти по-голяма. Това е така, защото причината за тях (както бе отбелязано) е в '''''разликата''''' междув големините на гравитационното поле междуна по-близката и на по-далечната от Слънцето страна на Земята.

По това време се засилва и вероятността от [[земетресение|земетресения,]] понеже разликите в гравитационното привличане влияят не само на моретата и океаните, но и на твърдата земя. Повдигането на нивото на океаните е около 1 метър над средното, което означава, че между прилив и отлив разликата е обикновено 2 метра.

[[Исак Нютон]] поставя основите на математическото обяснение на приливите и отливите в неговото произведение ''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica]]'' издадено през [[1687|1687 г]]. През [[1740|1740 г.]] година Кралската академия на науките в [[Париж]] обявява конкурс и награда за най-доброро теоретично обяснение на приливите и отливите. [[Даниел Бернули]], [[Антоан Кавалери|Антоан Кавалиери]], [[Леонард Ойлер]] и [[Колин Маклорен]] си поделят наградата. Последният използва теорията на Нютон, за да докаже как сферично тяло, поставено в нехомогенно гравитационно поле може да добие формата на яйце. Ойлер е този, който осъзнава, че хоризонталната, а не вертикалната компонента на [[приливна сила|приливната сила]] е причина за приливите. Първата огромна крачка в теоретичната формулировка на водните приливи прави [[Пиер-Симон Лаплас]], който предлага система от частни [[Диференциално уравнение|диференциални уравнения]], свързващи хоризонталния поток с нивото на океаните. Тези уравнения се използват и до днес.