Приливна сила: Разлика между версии

'''Приливната сила''' е вторичен ефект от [[сила]]та на тежестта ([[гравитация]]та) и е причина за [[прилив]]ите. Тя възниква, тъй като [[гравитация|гравитационната сила]], упражнявана на единица маса върху едно тяло от друго тяло, не е постоянна по диаметъра му: страната, катокоято странатае по-близо до второтопривличащото етяло, се привлича по-силно привлечена от далечната страна. Казано по друг начин, приливната сила е диференциална сила. Нека разгледаме три обекта привлечани от лунната гравитация: океаните от близката на Луната страна, земната твърд и океаните от далечнта страна на луната. Луната привлича земната твърд, но привлича по-силно близките океани, затова те се приближават до нея повече, причинявайки по този начин прилив. На същия принцип Луната привлича далечните океани (тези от другата страна на планетата) най-малко, затова те остават по-далеч (вследствие на по-малката гравитационна сила), причинявайки още един прилив едновременно със първия. Ако си представим, че наблюдаваме движението на Земята спрямо Луната от космоса, можем да видим, че цялата планета е привлечена, но близките океани са повече привлечени (т.е. се приближават повече към Луната), а далечните - по-малко (т.е. изостават назад).

В случай на еластична сфера ефектът на приливната сила е да деформира формата на тялото без промяна в обема. Сферата става [[елипсоид|елипсоид,]] счиято двеголяма изпъкналости,ос сочещисочи към и в противоположна посока от друготопривличащото тяло. ТоваИменно всъщносттова става със земните океани. Въпреки че Земята не пада по права линия направо към [[Луната]], тя постоянно се ускорява поради притеглянето на Луната, колебаейки се около общия [[център на масите]]. Всички части на Земята се ускоряват в отговор на притеглянето на Луната, но за един наблюдател от Земята изглежда, че земният център остава неподвижен, докато водата в океаните се преразпределя, за да образува изпъкналости откъм Луната и на противоположната страна.