Разлика между версии на „Съюз за народно движение“

редакция без резюме
м (Removing Link GA template (handled by wikidata))
No edit summary
| лого =
| bgcolor = #0066CC
| ръководител = [[НиколаБернар СаркозиАкойе]]
| основаване = 17 ноември 2002
| идеология = [[Либерален консерватизъм]]
}}
 
'''Съюз за народно движение''' (СНД, {{lang-fr|Union pour un mouvement populaire}}, UMP, преди това със същата абревиатура на френски - '''Съюз за президентско мнозинство''', {{lang-fr|Union pour la majorité présidentielle}}) е бивша дясноцентристка и [[Либерален консерватизъм|либералноконсервативналиберално консервативна]] [[политическа партия]] във [[Франция]]. '''През май 2015 се преструктурира в "Републиканците"''' (Les Republicains)'''.'''
 
Партията се управлява от колективно ръководство, след като председателят Никола Саркози е избран за президент на Франция.
 
==История==
Възникнала през [[2002]] по време на френските президентски избори в подкрепа на [[Жак Ширак]], СНД е продължение на голистскрсголисткия Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президенстските избори от май 2007 председател на партията е [[Никола Саркози]], който напуска поста след избирането му за президент. ПоПрез временоември на2014 мандатагодина на Саркози партията нямаза председател, ана сеСъюза ръководиза отнародно генералниядвижение секретаротново -е [[Пиеризбран Меенери]]бившият (2007),президент [[ПатрикНикола Деведжиан]] (2007-2008)Саркози, [[Ксавиекойто Бертран]]оглавява (2008-2010) и [[Жан-Франсоа Копе]]партията (2010-2014).наричаща Презсе ноемврислед 201430 годинамай за2015 председател"Републиканците") надо Съюза23 заавгуст народно2016 движение отново е избран бившият президент Никола Саркозиг.
 
==Програма==
* В областта на европейската политика Саркози предлага приемане на опростен вариант на [[Европейска конституция|европейската конституция]] след провала на [[Референдуми за приемане на Европейската конституция|референдумите за европейскатаевропейска конституция]].
* В новото правителство на [[Франсоа Фийон]] е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския ''Home office'', с което се цели промяна на имиграционната политика от ''immigration subie'' (търпяна имиграция) на ''immigration choisie'' (избрана имиграция).
* Увеличаване на университетската автономия - възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.<ref>[http://www.lemonde.fr/web/article/0,1-0@2-823448,36-917720@51-917472,0.html Autonomie et moyens financiers, clés de la réforme des universités], [[Монд|Le Monde]], 01.06.07</ref>
<!-- * Плоски данъци --><!-- Източник -->
* Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
* Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници.
* Стимулиране на [[развитие]]то на [[регион]]ите.
 
На [[14 януари]] [[2007]] г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват [[Ален Жюпе]] (предишен [[премиер-министър]] на Франция от 1995 до 1997) и [[Мишел Алио-Мари]] (по това време министър на отбраната). Още един бивш [[министър-председател]] - [[Жан-Пиер Рафарен]], - го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на [[Доминик дьо Вилпен]] също застава на негова страна: [[Ксавие Бертран]] - министър на здравеопазването, [[Тиери Бретон]] - министър на икономиката и финансите, [[Жан-Франсоа Копе]] - министър на бюджета, [[Филип Дуст-Блази]] - министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите [[Сеголен Роаял]].
 
СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 - местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник - Социалистическата партия - само 1<ref>[[http://web.archive.org/web/20070422110226/http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535] RTBF Belgique]</ref>. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент<ref>[http://rfi.bg/prog/today/show.shtml?type=show&program=today&news_NUM=734&indexa=no. RTBF Belgique]</ref>.
 
След поражението на президента [[Никола Саркози]] на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната.
Анонимен потребител