Приливна сила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Стилистични поправки |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Shoemaker-Levy 9 on 1994-05-17.png|мини|300px|[[Шумейкър-Леви 9 (комета)|Кометата Шумейкър-Леви 9]] след разрушаването ѝ под въздействието на приливните сили на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]]]
'''Приливната сила''' е вторичен ефект от [[сила]]та на тежестта ([[гравитация]]та) и е причина за [[прилив]]ите. Тя възниква, тъй като [[гравитация|гравитационната сила]], упражнявана на единица маса върху едно тяло, не е постоянна по диаметъра му: страната, която е по-близо до привличащото тяло,
Нека разгледаме три обекта, привлечени от Лунната гравитация: океаните от близката на Луната страна, земната твърд и океаните от далечнта страна на Луната. Луната привлича земната твърд, но привлича по-силно близките океани, затова те се приближават до нея повече, причинявайки по този начин прилив. На същия принцип Луната привлича далечните океани (тези от другата страна на планетата) най-малко, затова те остават по-далеч (вследствие на по-малката гравитационна сила), причинявайки още един прилив едновременно с първия. Ако си представим, че наблюдаваме движението на Земята спрямо Луната от Космоса, можем да видим, че цялата планета е привлечена, но близките океани са по-силно привлечени (т.е. се приближават повече към Луната), а далечните
Когато едно тяло се намира под въздействието на гравитацията на друго тяло, полето може да се мени значително между близката и далечната страна на първото тяло. Това предизвиква напрежения в тялото и може да го деформира и дори да го разруши. Такива напрежения няма, ако гравитационното поле е еднородно, тъй като то действа еднакво на всички части на тялото и ги ускорява в една и съща посока и с едно и също изменение на скоростта.
Ред 9:
[[Картинка:Saturn-cassini-March-27-2004.jpg|thumbnail|300px|Пръстените на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] са отвътре на орбитите на неговите естествени спътници. Приливните сили пречат на материята в пръстените да образува планети.]]
На изображението се вижда кометата [[Шумейкър-Леви 9]] след разрушаването ѝ под въздействието на приливните сили на Юпитер. Кометата е падала върху Юпитер и части от нея, най-близки до Юпитер, са паднали с по-голямо ускорение поради по-голямата сила на тежестта. От гледна точка на наблюдател, намиращ се на кометата, би изглеждало, че предните части се отделят в посока напред, а задните части
В случай на еластична сфера ефектът на приливната сила е да деформира тялото без промяна в обема. Сферата става [[елипсоид|елипсоид,]] чиято голяма ос сочи към привличащото тяло. Именно това става със земните океани. Въпреки че Земята не пада по права линия към [[Луната]], тя постоянно се ускорява поради притеглянето на Луната, колебаейки се около общия [[център на масите]]. Всички части на Земята се ускоряват в отговор на притеглянето на Луната, но за един наблюдател от Земята изглежда, че земният център остава неподвижен, докато водата в океаните се преразпределя, за да образува изпъкналости откъм Луната и на противоположната страна.
Когато едно тяло се върти, докато е изложено на приливни сили, вътрешното триене води до постепенно разсейване на неговата [[кинетична енергия]] на въртене като [[топлина]]. Ако тялото е достатъчно близо до централната планета, това може да доведе до въртене, което е приливно съгласувано с движението по орбитата, както е в случая с [[Луната]]. Приливното нагряване причинява драматични вулканични ефекти на юпитеровия спътник [[Йо (спътник)|Йо]].
== Вижте също ==
* [[Приливен резонанс]]
* [[Граница на Рош]]
[[Категория:Небесна механика]]
| |||