Дебър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Градове – Партньори: -, replaced: flagicon|Bulgaria → флагче|България редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 45:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Дебър има 15 500 жители, от които 4 500 [[българи]] [[християнство|християни]], 10 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 500 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_41.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.259.]</ref>
Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Дебър има 70 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Към 1905 година цялото християнско население на Дебър е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в града има 3 120 българи екзархисти и
През 1910 година официалната турска власт дава разрешение за строителство на училище за българските деца в българския квартал Варош.<ref>[http://www.devletarsivleri.gov.tr/source.cms.docs/devletarsivleri.gov.tr.ce/docs/balkanlarda_osmanli.pdf „Exhibition of Ottoman civilization in the Balkans“, стр.36]</ref> В 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] всички мъже българи са събрани в църковния двор в махалата Вароша и кметът Блаже Стоянов е изтезаван публично.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.</ref>
| |||