Име: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
граматическото значение си има всъщност своя отделна статия |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
Най-общо '''име''' означава название, наименование на нещо или на някого. Ако се използва без пояснение, се подразбира лично<ref name="razliki">В езикознанието съществителните ''собствени'' имена (имена на индивидуален обект, с главна буква, обр: нарицателни) се делят на ''лични'' и географски. В обикновения и правния език под лично и собствено (а и малко) име се има предвид едно и също – първото име на човека. Предметите (вкл. географските обекти) имат ''наименования''. </ref> име, например име на човек или на животно.
==Видове имена==
В повечето страни е прието всеки човек да има три имена - име, презиме (бащино име) и фамилия (В Замбия, например, хората имат по четири имена). Понякога малкото име (първото) бива двойно. Например Йоан-Константин, София-Изабела, Мария-Магдалена, Анна-Мария и тям подобни. Такива имена се записват с тире и две главни букви. В славянските страни е прието презимето да се образува от името на бащата и наставките "ов", "ев" с техните съответни окончания за различните родове. Фамилията е по-различна, има варианти да завършва без наставка или със "ски", в славянските страни пак е прието да завършва с онези окончания. Има едни по-различни имена, които свързват да кажем презимето и фамилията с различни частици.
*ла
*ала
*ле
*де
*ди
*да
*фон
*ван
*ал
*льо
*лос
Има благородници, аристократи, различни хора, чиито имена са дълги и са образувани от малки имена, частици, презимена, родове, семейства, фамилии, месторождение и т.н. (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso)
Имената на държавни и исторически събития се записват в зависимост от това дали съдържат в името си име на някого или нещо, но попринцип се записват така, че първата дума да е с главна буква, а останалите с малки, и без кавички. Например Пунически войни, Септемврийско въстание, Велико преселение на народите, Освобождение на България, Втора световна война и др.
Имената на географски обекти се записват по различен начин. Ако е населено място, всичко се записва с главна буква. Например гр. Добрич, с. Екзарх Антимово, с. Радко Димитриево, гр. Нови Пазар, гр. Вълчи Дол, с. Горна Митрополия и т.н. В много случаи това граматическо правило в българския език не се спазва. Ако е някакъв географски обект като примерно планина, океан, глетчър, карст, масив, нос, езеро, лагуна, ждрело, проток, провлак, пролом, язовир, водопад, извор, каньон и името му е на първо място в наименованието (пример: Стара планина, Охридско езеро), то името му се записва като географският обект е с малка буква. Ако втората дума е с малка буква, а географският обект не е такова нещо, то името е сгрешено и трябва да е с главна буква. Примерно Софийското поле се окаже не поле, а низина, то трябваше да се нарича низината Софийско Поле.
== Бележки ==
| |||