Паметник на Съветската армия в София: Разлика между версии

Противниците му подчертават, че въпреки оказвания от Германия натиск, България, която е страна от [[Оста]], не обявява война на СССР, а в началото на септември 1944 г. обявява неутралитет, като дава ултиматум на германските части да напуснат страната и започва да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Изтъква се и ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на [[Комунизъм|комунистическо]] [[Тоталитаризъм|тоталитарно]] управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в [[Суверенитет|суверенна]] държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи; съществуващите пък в други държави паметници далеч не доминират в такава степен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври – началото на ноември 1944 в боевете при [[Кула (град)|Кула]] срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на [[Югославия]]. Загиналите в боевете и от раните са погребани в района на градското гробище на [[Видин]] в добре оформено и добре поддържано военно гробище, което е единственото съветско военно гробище в България, за разлика от много други гробни места на съветски военни, загинали в небойни, невоенни случаи на територията на България.