Паметник на Съветската армия в София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 47:
През същата година скулпторът [[Любомир Далчев]], участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.<ref>Боряна Димитрова, [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=240599 Далчев „пренарежда“ Братската могила в Пловдив], в. „Труд“, 30.09.2009.</ref>
 
През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.<ref>[http://www.facebook.com/group.php?gid=158334567525315 Facebook група за „Демонтиране на паметника на Съветската армия в София“]</ref> Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която без да има сериозен повод (от началото на войната България не е обявявала война на Съветския съюз и не е прекъсвала дипломатическите връзки, а и германските войски до 31 август с.г., принудени от българската държавна власт, са напуснали територията на България) навлиза на българска територия, вследствие на обявена едностранно война срещу България, обявена от СССР на [[5 септември]] [[1944]] г., отТакаот международноправна гледна точка съветската армия е завоевател и окупаторагресор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над [[Горянско движение|Горянското движение]].
 
Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 – събитие под надслов ''„Берлинската стена падна, окупаторският паметник стои!“''; 9 януари 2011 – шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 – събитие под надслов ''„Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“''; 9 ноември 2012 ''„Стената падна, паметникът си стои“'' <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/09/1943980_grajdani_otnovo_poiskaha_subarianeto_na_pametnika_na/ „Граждани отново поискаха събарянето на паметника на Съветската армия“], в. „Дневник“, 9 ноември 2012</ref>.