Гостилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| картинка =
Ред 17:
Предвид характера на терена върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители наричат ''"Долния край"'', а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името "''Горния край''". Дори хората се припознаваха като ''"долненци"'' и ''"горненци"''. Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига месността ''"Топкору"'' - 501 метра над морското равнище, отстояща на 3.5 км на запад, близо до съседното село [[Буря]].
 
На север гостиловското землище граничи с районите на селата [[Ново село]] и [[Балван]], на североизток достига до земите на село [[Ветренци]], а на изток опира в хълмистите мери на малките селца [[Каломен]] и [[Чуково (Област Габрово)|Чуково]]. В югоизточна и южна посока граничи със земите на махалите Ритя, Пейна и Караиванца, а също и с нивите на селата [[Скалско]] и [[Славейково (Област Габрово)|Славейково]]. От запад периметърът се затваря с граничната зона на село Буря. Общата полупланинска площ в така описаните граници възлиза на около 32400 дкр или над 32 кв.км.
 
Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15-20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май - юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25-30 см, се задържа обикновено до края на февруари - началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70-80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни валежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове, от които растителната природа в района на селото се пробужда.