Дженевра: Разлика между версии

Откритите глинобитни части от олтара на светилището са идентични с тези от олтара, открит по време на археологическите проучвания на [[Небет тепе]] в [[Пловдив]]. Циклопският зид и олтарът напълно съвпадат с описанието на римския историк [[Макробий]] за светилището на [[Дионис]], според който то е било с кръгла форма и е било опасано със зид, висок около два метра. Светилището е било "отворено" към небето, т.е. е нямало покрив, а върху намиращият се по средата олтар, тракийските жреци са извършвали гадаенията си. Светилището е в непосредствена близост до открития през миналото лято античен път, чието трасе е използвано от [[Александър Македонски]] при похода му срещу [[Филипопол]]. Според учените една от най-ценните находки е керамиката тип "Цепина", която се свързва със съществуването на голямо централно светилище в Западните Родопи. То може да се свърже и с открития надпис в античния [[Пистерус]] край сегашното село [[Ветрен (село)|Ветрен]], който информира, че пътуващите търговци от Древна Гърция за вътрешността на Древна Тракия през Западните Родопи е трябвало да получат разрешение от бог Дионис. Това би могло да е доказателство, че става въпрос за "Светилището на Дионис", което последните десетилетия всички траколози издирват. Въпреки няколкото съвпадения още е рано да се твърди със сигурност дали става дума за въпросното светилище на Дионис. Според д-р Кисьов това може да се каже, след като да бъде проучен целият обект.<ref>[http://bulgariancastles.com/bg/node/1541 bulgariancastles.com Tракийско светилище и крепост Дженевра]</ref>