Огюст Роден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 79.70.19.144 (б.), към версия на 89.215.183.161
Редакция без резюме
Ред 34:
От 1854 г. учи в училище за рисуване и математика, а след това учи при Антоан Бари<!-- Antoine-Louis Barye -->. След като Роден получава отказ да изложи първата си работа ''„Човек със счупен нос“'' (която била доста неконвенционална) на [[Парижки салон|Парижкия салон]] през 1864 г. и не го приемат в Школата за изящни изкуства, той започва да работи в работилницата на Алберт Кари-Бельоз<!-- Albert-Ernest Carrier-Belleuse -->, където се произвеждали различни елементи за архитектурна украса. Заради безработицата, последвала края на [[франко-пруска война|франко-пруската война]], (в която Роден взима кратко участие, но го освобождават поради късогледството му), той потегля към [[Брюксел]] и там през 1877 г. се изхранва с монументално-декоративна скулптура. В Белгия той продължава самообразованието си, като изучава основните области на средновековното изкуство и творчеството на [[Рубенс]].
 
[[File:Rodin_The_bronze_age.jpg|мини|200px|вляво|„Бронзовият век“, 1887 г.]]
През 1875 г. пътуване в Италия и запознанство с творбите на [[Микеланджело]] вдъхновява Роден да създаде статуята ''„Бронзовият век“''. Когато тя била показана през 1877 г. я нарекли Завладени <!-- (Победени) -->; в това название намира отражение настроението на разочарование, което надделява сред френската младеж след поражението във войната.
 
Ред 42:
Едновременно с това Роден създава цял ред монументални пластики. През 1884 г. той започва да работи над скулптурната група ''„Гражданите на Кале“'', а през 1886 г. — над проект за паметник на [[Виктор Юго]]. През 1891 г. получава поръчка от Société des Gens des Lettres за скулптура на [[Оноре дьо Балзак]] и в продължение на няколко години работи над скиците. Когато скулптурата е представена през 1898 г., тя предизвиква остра реакция и обществен скандал: публиката не вижда в представения от Роден пластичен етюд визуално сходство с писателя, а драперията, с която е обгърнато тялото, е оприличена на халат за баня. Роден връща парите на Société и прибира статуята в двора си.
 
Статуята на Балзак е последната голяма работа на Роден, но в последвалите години той създава много забележителни скулптурни [[портрет]]и, поръчани му от известни и влиятелни личности. Има много последователи, а учениците в ателието му правят многобройни копия на работите му. В началото на 20 в. славата на скулптора се разпространява по целия свят и френското правителство му предоставя цял павилион на Световното Изложениеизложение в Париж през 1900 г.
 
Личният живот на скулптора бил не по-малко наситен от творческата му дейност. През [[1885]] г. Роден взема като помощничка в работилницата си 21-годишната [[Камий Клодел]]. Девойката се оказала талантлива ученичка, която скоро след това станала и негова вдъхновителка и любима, въпреки значителната разлика във възрастта. При това Роден не прекъсва връзката със своята спътница в живота Роз Бюре, която е била до него през трудните години в [[Белгия]], и отглежда сина им. Клодел е много огорчена от това и връзката им е бурна и проблемна. Тя му помага при изпълнението на някои поръчки и израства като самостоятелен творец. Двамата се разделят окончателно през 1898 г., след което Клодел заболява психически. Роден сключва брак с Роз Бюре малко преди нейната и своята смърт през 1917 г. Той умира на 17 ноември в дома си в Медон, недалеч от Париж, от премръзване, тъй като френското правителство не му отпуска пари за отопление.