Захарий Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.<ref>И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, [http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html № II.271].</ref> По-късно художникът рисува икони за черквите [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка“]] (1837) в [[Пловдив]], [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]] в [[Копривщица]] (1837 и 1838), [[Мулдавски манастир|Мулдавския]] (1837), [[Горноводенски манастир|Горноводенския]] (1838), [[Плаковски манастир|Плаковския]] (1845), [[Долнобешовишки манастир|Долнобешовишкия]] (1845), [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1851), [[Соколски манастир|Соколския]] и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в [[аязмо]]<nowiki/>то на [[асеновград]]<nowiki/>ската църква „Св. Богородица Рибна“ (1838), в църквите на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841), в част от главната църква на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] (1844), в църквите на [[Троянски манастир|Троянския]] (1847–1848) и [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1849) манастир. През 1851–1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на [[Атон]], изписва външния притвор на главната църква в [[Велика Лавра|Лаврата на Св. Атанасий]] (1852) и рисува икони за конака на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]] (1853).<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Стенописи на Захарий Зограф в светогорския манастир Лавра. – Известия на Института за изобразителни изкуства, 1, 1956, 33-94; Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2010.</ref>
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В [[Национална художествена галерия|Националната
<gallery>
Ред 41:
* [[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 330-394.
* [[Владимир Свинтила|Свинтила, В.]] Икони от Самоковската школа. С., 1979, 46, 62-63, 69-70, 73, 76-79, 81-91.
* Рошковска, А. Захари Зограф: Подписваше се „българин“. Стара Загора, 1994.
* Москова, Св. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853-2003. Пловдив, 2002.
* Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски. С., 2010.
|