Франклин Делано Рузвелт: Разлика между версии

 

== Политическа кариера ==

През [[1909]] г. [[Теодор Рузвелт]] напуска Белият дом, заменен от консервативния републиканец [[Уилям Тафт]]. Франклин не харесва администрацията на Тафт и именно това го вкарва в политиката. Рузвелт се кандидатира през [[1910]] г. като демократ за Сената на [[Ню Йорк]], от района около Хайд Парк, който не е избирал демократ от 1884 г. Името Рузвелт, многото инвестиции, добрата кампания и фактът, че това е година на подем в [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]] са основните фактори за победата на Рузвелт. В столицата [[Олбани]] той става лидер на реформистка група демократи, които са опозиция на демократическото ирландско – американското политическо статукво в щата, станало известно под името ''„Тамани Хол“ ''. Рузвелт е млад (на 30 години), висок, красив и умел [[оратор]] и скоро се превръща в популярна фигура сред демократите в Ню Йорк. Когато [[Удроу Уилсън]] е избран за президент през [[1912]] г. на Рузвелт е предложен поста на помощник секретар на флота. Той се интересува значително повече от изборен пост и през [[1914]] г. се бори за номинацията на демократите за [[Сенат на САЩ|Сената на САЩ]]. Този му опит обаче е блокиран от „Тамани Хол“. След това той се съгласява и приема поста във флота.

 

През 1933 г. генералът от морската пехота Смедли Бътлър докладва, че е разкрит фашистки заговор за сваляне от власт на ФДР, подпомаган от влиятелни капиталисти, като реакция на Новия курс. Това събитие става известно като „Заговорът на бизнеса“ или „Пуча в Белия дом“.

 

 

Общата идея на тези мерки е да възстанови доверието и оптимизма и да позволи страната да поеме по дългия път на възстановяването от депресията. Популярното становище е, че системата от мерки на Рузвелт позната като [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] е извела [[Съединени американски щати|САЩ]] от депресията. Историци и икономисти спорят около това дали подобно становище отговаря на истината. Прието е от мнозина, че Новият курс възприема и прилага голяма част от икономическите теории на [[Джон Мейнард Кейнс]], който поддържа тезата за интервенция на правителството чрез използването на финансови и монетарни мерки с цел да се смекчи икономическата [[рецесия]] и [[депресия]]. Но не се знае дали Рузвелт директно е повлиян от теориите на Кейнс и е под въпрос дали в действителност ги е разбирал. След среща между двамата, ФДР отбелязва ''„Трябвало е да стане математик, а не политически икономист“''

За изборите от [[1936]] година Рузвелт провежда своята кампания въз основа на програмата си за [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]]. Срещу него се кандидатира губернаторът на [[Канзас]] [[Алфред Лъндън]], който приема голяма част от Новия курс, но се противопоставя на „враждебността” към бизнеса и прекалено големите разходи. ФДР печели 61 % от гласовете и всички щати без [[Мейн]] и [[Върмънт]]. Демократите на Новия курс печелят достатъчно места в Конгреса, за да имат повече гласове от републиканците и консервативните демократи от Юга (те подкрепят програми, които ползват техните щати, но се противопоставят на засилването на профсъюзите). Рузвелт е подкрепен от коалиция от гласоподаватели, която включва работници от градовете и средната класа, малки фермери, „Солидния Юг”, афро–американските гласоподаватели от Севера (които по принцип досега са гласували за Републиканската партия), еврейската общност и други градски малцинства, интелектуалци и либерали. Тази коалиция, често наричана ''„Коалиция на Новия курс“'', остава сравнително непроменена и подкрепя Демократическата партия до шейсетте години на [[20 век]]. Доминиращото положение на Рузвелт предотвратява развитието в [[Съединени американски щати|САЩ]] на [[комунизма|комунизъм]] и [[фашизма|фашизъм]](!??). Въпреки, че [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на САЩ]] се разраства през 30–те години и печели влияние сред профсъюзите, свързани с Конгреса на индустриалните организации, тя не успява да се вмести в политическата среда. Рузвелт казва на Мартин Дайс ''„Тук няма заплаха от комунизма“''.

 

 

С безпомощните републиканци в Конгреса, консервативното мнозинство на Върховния съд е единствената пречка пред ФДР за изпълнение на програмите му. През 1935 г. съдът отсъжда, че Законът за национално възстановяване, а и други нормативни актове от програмата на Новия курс са противоконституционни. Отговорът на Рузвелт е предложение за разширяване на съда така, че да може да назначи допълнително съдии, които да го подкрепят. Този план за „опаковане на съда“ е първата политическа инициатива на ФДР, която среща сериозна опозиция, тъй като се смята, че застрашава разделението на властите, което е основополагащ принцип на американската конституционна структура. Вярно е, че Рузвелт е принуден да изостави плана, но и съдът се оттегля от пряка конфронтация с администрацията като признава Законът за трудовите отношения и Законът за социалното осигуряване за конституционни. Смъртта и оттеглянето на членове на съда скоро позволява на президента да направи свои назначения. От 1937 г. до 1941 г. той назначава осем съдии включително и такива като Феликс Франкфуртер, Хуго Блек и Уилям Дъглас, което намалява значително възможността за бъдещи сблъсъци.

 

По време на първия си мандат Рузвелт заклеймява Хитлер за политиката му спрямо евреите, но казва, че „''това не е въпрос свързан с държавното управление ''” и отказва да направи политическо изявление. Напускането от евреи на Германия се засилва след 1937 г. и Рузвелт иска от еврейските организации и конгресмени да позволят тези бежанци да се установят в САЩ. На практика се оказва, че много малко бежанци от Германия идват – едва около 22 000 човека и не всички от тях са евреи. Чиновникът в държавния департамент – Бренкридж Лонг, който отговаря за този поток от хора е изявен антисемит и прави всичко възможно за издигането на различни по вид пречки пред еврейската [[имиграция]]. Въпреки многото оплаквания Рузвелт не успява да го освободи.

След 1942 г., когато Рузвелт е известен от [[равин]]а [[Стивън Уайз]], полския пратеник [[Ян Карски]] и от други за [[холокост|изтреблението]] на евреи в Европа, той отказва да се правят опити за систематично извеждане и спасяване на евреи от Стария континент. През май [[1943]] г. той пише на държавния секретар [[Кордел Хъл]] (чиято жена е еврейка): „''Мисля, че не можем да направим друго освен стриктно да спазваме сега действащите емиграционни закони ''”. През януари [[1944]] г. Моргентау успява да убеди Рузвелт да създаде Борд за бежанците от войната към Министерството на финансите. Това довежда до увеличаване на броя на евреите, които пристигат в САЩ през 1944 г. и 1945 г. След 1945 г. фокусът на еврейското заселване се измества от САЩ към [[Палестина]], където [[ционист]]кото движение се надява да изгради [[Израел|еврейска държава]]. Но Рузвелт се противопоставя и на тази идея. Когато се среща с краля на [[Саудитска Арабия]], [[Ибн Сауд]] през февруари [[1945]] г., той го уверява, че няма да подкрепи еврейска държава в Палестина. Той изказва мнение, че след като нацистите са избили три милиона евреи в [[Полша]] то там ще има предостатъчно място, за да се настанят всички еврейски бежанци. Отношението на Рузвелт към американците от японски произход, африканското наследство и към [[Юдаизъм|еврейската вяра]], са в ярък контраст с щедростта на духа и социалния [[либерализъм]], които той проявява в други сфери.