Крайовска спогодба (1940): Разлика между версии

редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
'''Крайовската спогодба''' е договор, подписан в гр. [[Крайова]] на [[7 септември]] [[1940]] г., между [[Царство България]] и [[Румъния]]. Наложен е от [[Нацистка Германия]], [[СССР]] и [[Италия]], макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във [[Втората световна война]], с цел привличане на България в техните редици.
 
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България на територията на [[Южна Добруджа]] („Cadrilater“ на [[румънски език|румънски]]), с размер  7 565 km² както и да се осъществи обмен на населението от [[Северна Добруджа]] и [[Южна Добруджа]]. На [[19 август]] [[1940]] г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на [[Царство България]].
 
Така 88 000 [[румънци]], заселени от румънските власти след края на [[Втората балканска война]] през [[1913]] г. (виж [[Букурещки договор (1913)|Букурещки договор]]), когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 [[българи]] от северната част се преселват в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници – системата „triime“ (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]]).
Анонимен потребител