Трета българска държава: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
В края на [[1989]] г. Тодор Живков е принуден да се оттегли и на негово място като председател на Държавния съвет застава [[Петър Младенов]], който на следващата година става първият [[президент на България]]. След публични протести на опозицията през лятото на [[1990]] г. Младенов се оттегля от поста си и от активен политически живот. На [[1 август]] [[1990]] г. [[Жельо Желев]] е избран за президент на България. На [[15 ноември]] [[1990]] г. Народна република България е преименувана в [[Република България]]. На [[12 юли]] [[1991]] г. е приета нова [[Конституция на Република България]].
 
==Територия и численост на населението на съвременната българска държава==
== Галерия ==
Държавна мирновременна територия и население на България 1878-2015 според международните договори, преброяванията извършени от НСИ и исторически данни през годините:
{| style="text-align:right;" class="wikitable"
|-
! Години на съответния период без териториални промени!! Територия кв.км !!Увеличение спрямо предходната на държавната територия по международно-правно всеобщо признати граници!!Население към началото на периода!! Население към края на периода!!Ръст на населението в началото на периода с придобитите територии!! Увеличение на населението през самия посочен период
|-
|align=center| 3 март - 13 юли 1878 [[България]]|| align=center|170 000|| align=center| - ||align=center|5 437 527<ref>5 437 527 - в Мизия и Софийско 63 752 кв. км с население 2 007 919, Средна Добруджа (Расово - Мангалия) към 2700 кв. км с население около 20 000 (Ubicini в Стефан Недев, Научна експедиция в Добруджа, 1917 стр. 296), Понишавие и Южно Поравие (Пиротско и Вранско) към 6 200 кв. км с население към 60 000, Македония - 1 909 657 души (Кънчов Етнография и статистика, стр. 296), Горна Тракия (Южна България-т.н. Източна Ручелия) – 32 978 кв. км с население 815 951 и санстефанските части от Родопите, Одринска и Беломорска Тракия с население към 240 000 души</ref> || align=center|n.a. ||align=center|-|| align=center|n.a.
|-
|align=center| 1878-1885 [[Княжество България]]|| align=center|'''63 752'''|| align=center|'''- 106 248 кв. км''' отнети територии с Берлинския конгрес||align=center|'''2 007 919''' (1880)|| align=center|n.a. ||align=center|'''- 3 429 608''' намаление с населението в отнетите: Понишавие и Южно Поморавие ([[Пирот]]ско и [[Враня|Вранско]]), [[Македония]] (Вардарска, Пиринска и Егейска) и [[Тракия]] (Горна Тракия (Южна България т.н. Източна Румелия) и санстефанските части от Родопите, Одринска и Беломорска Тракия) и Средна Добруджа ([[Мангалия]] - [[Расово]])|| align=center|n.a.
|-
|align=center| 1885-1912 [[Княжество България]] и [[Царство България]]|| align=center| 95 223||align=center| '''+ 31 471 кв. км''' присъединени по [[Топханенски акт|Топханенския акт]] легализирал [[Съединение на България| Съединението на България]]||align=center|3 154 375 (1887)|| align=center|4 337 513 (1910) ||align=center|'''+ 2 329 594''' с присъединената [[Източна Румелия|част от Южна България]] || align=center|'''+''' 1 183 138 (1887-1910)
|-
|align=center| 1913-1915 [[Царство България]]||align=center| 111 837 ||align=center|'''+ 16 777 кв. км''' (при [[Балкански войни|Балканските войни]] отнетa 7 565 кв. км [[Южна Добруджа]] и присъединени 24 572 кв. км по [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]] и [[Цариградски договор (1913)|Цариградския договор]]||align=center|4 800 150 (1913)<ref>[http://lib.sudigital.org/record/19005/files/SUDGTL-BOOK-2012-067.pdf Георги Марков, Българското крушение 1913,Издателство на БАН 1991 София, стр.225]</ref>||align=center|n.a. ||align=center|'''+''' 462 637 с присъединените [[Беломорска Тракия]], [[Пиринска Македония]] и [[Странджа]]|| align=center|n.a.
|-
|align=center| 1915-1919 [[Царство България]]||align=center| '''114 425''' ||align=center|'''+ 2 588 кв. км''' присъединени по [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турската конвенция]] преди [[България в Първата световна война|Първата световна война]]||align=center|4 852 402 (1915)||align=center|n.a. ||align=center| '''+''' 52 352 в присъединените [[Димотика (дем)|Димотишко]] и [[Караагач (Одрин)|Караагачко]] <ref>[http://www.promacedonia.org/kalojan/ar/ar_2.htm Преброяване 1920 на населението в Западна Тракия от властите на Антантата в Ататас Разбойников, Обезлгаряването на Западна Тракия 1919-1924,София 1940, стр. 27]</ref> || align=center|n.a.
|-
|align=center| 1919-1940 [[Царство България]]|| align=center| 103 429 ||align=center|'''- 3 431 кв. км''' отнети c [[Ньойски договор|Ньойския договор]] след [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ||align=center|4 846 971 (1920)||align=center| 6 077 939 (1934)||align=center|'''- 313 622''' от отнетите в 1919 г. държавни територии (64 509 в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], 36 491 в [[Струмица (община)|Струмишко]] <ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=579%3A-1919-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Общо население 101 000 - Цочо Билярски, Ньойският договор (1919)]</ref> и 212 622 в [[Беломорска Тракия]]<ref>[http://www.promacedonia.org/kalojan/ar/ar_2.htm Ататас Разбойников, Обезлгаряването на Западна Тракия 1919-1924,София 1940, стр. 27]</ref>) '''+ 308 191''' бежанци дошли до 1920 || align=center|'''+''' 1 230 968 (1920-1934) естествен прираст и заселени след 1920 бежанци
|-
| align=center| 1940 - 1989 [[Царство България]] и [[Народна република България]]||align=center| 110 994 || align=center|'''+ 7 565 кв. км''' възвърнати по [[Крайовска спогодба (1940)|Крайовската спогодба]] преди [[България във Втората световна война|Втората световна война]]|| align=center|7 029 349 (1946)|| align=center|'''9 009 018''' (1989)<ref>[https://trakiaworld.com/c/balkani/Nay-opasniyat-problem-za-Balgariya-e-ne-tolkova-bednostta-kolkoto-demografskata-katastrofa- Юри Михалков, Най-опасният проблем за България е не толкова бедността, колкото демографската катастрофа,БГнес 1 Март 2017]</ref>||align=center|'''+''' 419 075 население на [[Южна Добруджа]] <ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/ng/glava3.html Население на Южна Добруджа в 1938 - Николай Генчев, Външната политика на България 1938-1941, София 1998, Глава трета - Уреждане на добруджанския въпрос,]</ref>|| align=center|'''+ 1 919 300''' (1946-1989) естествен прираст на населението
|-
| align=center| след 1989 [[Република България]]||align=center| '''110 994''' || align=center|без промяна|| align=center|9 009 018 (1989)|| align=center| '''6 924 716''' (2015)<ref>[http://kanal3.bg/news/1264-CRU%253A-Naselenieto-na-Balgariya-e-pod-7-mln.-dushi Население на България 6 924 716 март 2015 по международни данни, официално 7 101 859 за към края на 2016 според изчисленията на НСИ]</ref><ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/print/country/countrypdf_bu.pdf България население 6 924 716 The World Factbook: Bulgaria, 2015]</ref> постоянно живеещо в страната население ||align=center|-||align=center|'''- 2 084 302''' намаляване с 23,1 % на населението (1989-2015)
|}
 
== Галерия ==
<gallery>
File:Sanstefanska_Bulgaria.png|Възстановената Българска държава със Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.
File:Bulgaria after Congress of Berlin in 1878.png|Княжество България след Берлинския конгрес, от 13 юли 1878 г.
File: Prima guerra balcanica.bgFirst_Balkan_war_-_liberated_territories_1913.png|Територии под контрола на воюващите страни в Балканската война.
File:WWI BG MAP.jpg|България – военни граници през I-вата Световна война.
КартинкаFile:Map of Bulgaria afterin Treaty1913 ofgeographic Neuilly-sur-Seinеmap-bg.svg|Територия на България след ПърватаБукурещкия световнаи война.Цариградския договор от 1913 година
ImageFile:MapWWI ofBG Bulgaria during WWII-BGMAP.pngjpg|Територия на Царство България по времевоенни награници Вторатапрез I-вата световнаСветовна война.
File:Bulgaria-geographic map1915-bg1918.svgjpg|ГеографскаАдминистративно картаделение на Царство България следпрез ВторатаI-вата световнаСветовна война.
File:Bulgaria_after_Treatry_of_Neuilly-sur-Seine-2.png|България след Ньойския договор.
File:Histdob.png|Граници в Добруджа след 3 март 1978 и връщате на Южна Добруджа на България с Крайовската спогодба в 1940 г.
File:WWIBulgaria BG1940 MAP- 1944.jpg|Царство България - военни граници и контролирани територии през III-ватаата Световнасветовна война.
File:Bg IIWW MAP.jpg|Административно деление на Царство България през II-рата Световна война
File:Bulgaria-geographic map-bg.svg|България след Парижкия мирен договор 1947.
</gallery>
 
Численост на населението според преброяванията извършени от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] през годините:
{{Демография/Численост на населението по години |представка=Преброяване на населението в България ( |наставка=)
|1880|2 007 919
|1887|3 154 375
|1892|3 310 713
|1900|3 744 283
|1905|4 035 575
|1910|4 337 513
|1920|4 846 971
|1926|5 528 741
|1934|6 077 939
|1946|7 029 349
|1956|7 629 254
|1965|8 227 966
|1975|8 727 771
|1985|8 948 649
|1992|8 487 317
|2001|7 932 984
|2011|7 364 570
|2016|7 101 859
}}
 
== Вижте също ==
Line 27 ⟶ 77:
== Външни връзки ==
* [http://istoria.bg/maps Карти на Трите български държави]
==Източници и бележки==
<references />
 
{{история-България-мъниче}}