Христо Чернопеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12:
==Биография==
===Ранни години===
Христо Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 г. в село [[Дерманци]], Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в [[Плевен]]. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в [[Петнадесети пехотен ломски полк|15 ломски полк]] в [[Белоградчик]]. В същия полк служи и [[Борис Сарафов]], който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на [[Тайно офицерско братство|Тайното офицерско братство]] в Белоградчик.
 
===Във ВМОРО===
[[Файл:Hristo Chernopeev Shtab.JPG|ляво|мини|250п|Щабът на четата на Чернопеев. [[Илия Дилберов]] (най-вдясно).]]
През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в [[Солун]], където под ръководството на [[Пере Тошев]], доктор [[Христо Татарчев]] и [[Христо Матов]] четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов Попето]], действаща в [[Гевгели]]йско и [[Ениджевардар]]ско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.
 
Ред 26:
 
===Сближаване със санданистите===
[[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|ляво|мини|250п|Войводите на съвещание в ОсоговскияОсоговската балканпланина: седнали от ляво на дясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], Христо Чернопеев, [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]]. Прави, от ляво на дясно: [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]] и куриерът [[Никола Сарафов]].]]
След поражението на въстанието заедно с [[Яне Сандански]] и [[Димо Хаджидимов]] участва в изработването на [[Директива за бъдеща дейност на ВМОРО|Януарската директива от 1904 година]], която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му [[Петър Китанов]] с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, [[Мануш Георгиев]] с 9 души в Петричко. В Радовишко действа [[Стамен Темелков|Стамен Георгиев]], който се подчинява на ръководството на ВМОРО<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.
 
Ред 40:
 
===По време на войните за национално обединение===
[[File:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|ляво|мини|250п|На снимката: [[Апостол войвода|Апостол Петков]], Христо Чернопеев, [[Михаил Чаков]], [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], [[Антон Бозуков]] и други.]]
[[File:Bozhkov Chakov Chernopeev Baychev Kaytazov.jpg|мини|250п|[[Никола Божков]], [[Михаил Чаков]], Христо Чернопеев, [[Панайот Байчев]] и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов (от [[Долна баня]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.</ref>) в освободения [[Кавала]], 1912 г.]]
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], съставена от 145 души<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>. Участва в освобождението на [[Банско]], [[Разлог|Мехомия]] и [[Кавала]] заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Пейо Яворов]] и [[Лазар Колчагов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/znmt.html „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“]</ref> Спасява село [[Калапот]] от башибозук, но закъснява в [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. На 24 октомври с [[Михаил Чеков]] влизат в [[Драма (град)|Драма]], а на 27 в [[Кавала]], след което е назначен за комендант на Кавала<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111, 125</ref>.
Ред 87:
 
Става народен представител от Струмишки окръг<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, стр. 340</ref>, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на I рота на [[Шести пехотен македонски полк|VI полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|ХІ дивизия]]. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село [[Криволак]], Щипско. Погребан е в църквата „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ на [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 187.</ref>. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.<ref>[http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1499:2010-12-06-13-00-44&catid=9:actual&Itemid=50 Осквернените гробове в Македония.]</ref> В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е в окаяно състояние.
[[File:Hristo Chernopeev united cheta.JPG|мини|250п|Церемония при освещаване на знамето и полагане на клетва от четите на Христо Чернопеев, [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Петър Самарджиев]] и [[Панайот Байчев]], 2 септември 1903 г.]]
[[File:Hristo Chernopeev Cheta 1912.JPG|мини|250п|Втора отделна партизанска рота на МОО, начело с Христо Чернопеев]]
[[File:Chernopeev and his Band.jpg|мини|250п|Четата на Чернопеев (в средата седнал)]]