Демагогия: Разлика между версии

'''Демагогията''' ''([[старогръцки]]: ''Δημαγωγό'', от старогръцките ''δῆμος (демос, “хора”) + ἀγωγός (агогос, “водя”))'') е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в "своята„своята правота"правота“. Най-често демагогията се използва за постигане на [[политика|политически цели]] и [[реклама]]. Тя си служи с [[оратор]]ски и [[полемика|полемични]] средства (вкл. [[средства за масово осведомяване]]), обикновено това са емоционална [[реторика]] и [[пропаганда]], насочени към [[предразсъдък|предразсъдъците]], чувствата, страховете, [[суета|суетата]] и надеждите на публиката. Типични са [[либерализъм|либералистичните]], [[популизъм|популистките]] и [[религия|религиозни]] тематики. Какво може да бъде окачествено като демагогия е спорен въпрос още откакто [[Аристофан]] за първи път използва термина по адрес на Атинския държавник [[Клеон]].

[[Етимология]]та на [[понятие]]то идва от названието [[демагог]], което първоначално не е съдържало негативен оттенък и в [[Древна Гърция]] е означавало [[демокрация|демократичен]] [[политик]], известен [[популизъм|популист]] и "„[[народен трибун]]"“.

Американският обществен критик и хуморист [[Хенри Луис Менкен]], определя демагога като "човек„човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че са идиоти."“

През 19 век, политическите реакционери определят опонентите си като демагози и насочват срещу тях множество репресии и цензура. Представителите на Германската конфедерация на германо-национални и либерални групи са обвинявани в "преследване„преследване на демагози"демагози“ (Demagogenverfolgung), подривна дейност, както и размирици. След [[Юлска революция|Юлската революция]] от 1830, мерките срещу "демагогски„демагогски машинации"машинации“, и по-специално срещу [[Фриц Ройтер]], били подновени.