Василий Юнкер: Разлика между версии

'''Василий Василиевич Юнкер''' (на{{lang-ru|Васи́лий [[руски]]Васи́льевич ''Василий Васильевич Юнкер''Ю́нкер}}, на [[немски]] ''{{lang-de|Wilhelm Junker''}}) (е [[6 априлРусия|25 март (6 април)руски]] [[1840]], [[Москва]] – [[13 февруариГеография|1(13) февруаригеограф]] [[1892]],и [[Санкт Петербургпътешественик]]) руски географ и пътешественик, доктор по [[медицина]] от немски произход. Почетен член на [[Руско географско дружество|Руското географско дружество]], носител на златен медал на [[Британско кралско географско дружество|Британското кралско географско дружество]] за изследванията си в [[Африка]].

== Ранни години (1840 – 1869) ==

Роден е на [[6 април]] [[1840]] година в [[Москва]], Русия, в семейство на основателя на банкерската къща „И. В. Юнкер и К°“. Получава превъзходно образование най-напред в [[Москва]], а след това от 1855 г. в [[Санкт Петербург]] в Немската гимназия. След завършване на средното си образование изучава медицина в Санктпетербургската медико-хирургическа академия, а след това продължава образованието си в университетите в [[Гьотинген]], [[Берлин]], [[Прага]] и Дерпт (сега [[Тарту]], [[Естония]]). След дипломирането си започва медицинска практика в [[Санкт Петербург]], но за кратко защото посещава живота си на изследвания на африканския континент.

== Изследователска дейност (1869 – 1887) ==

=== Пътешествия в Европа и Северна Африка (1869 – 1875) ===

През 1869 Юнкер извършва първото си пътешествие като обект на неговото изследване е [[Исландия]]. През 1873 – 1874 взема участие в археоложка експедиция в [[Тунис]], където за първи път се сблъсква с ислямския свят и започва да учи [[арабски език]] и практическа [[топография]]. Това му пътешествие става база и основна школа за по-нататъшните му 10-годишни изследвания в [[Африка|Екваториална Африка]]. През 1873 – 1875 пътува в [[Западна Европа]], където се запознава с известните немски изследователи на [[Африка]] [[Георг Швайнфурт]], [[Герхард Ролфс]] и [[Густав Нахтигал]], които допълнително допринасят за ориентацията му към изследването и изучаването на [[Африка|Екваториална Африка]].

=== Експедиции в Източна и Екваториална Африка (1876 – 1879) ===

През 1876 изследва югоизточната част на [[Нубийска пустиня|Нубийската пустиня]], близо до [[Червено море]] и долното течение на река [[Барка (река)|Барка]]. От юли до септември 1876 се изкачва по река [[Бели Нил]] и по десния ѝ приток река [[Собат]] до началото на плавателния ѝ участък и изследва долното ѝ течение. През януари 1877 тръгва от [[Ладо]] (на река [[Бахр ел Джебел]]) на запад в областта [[Макарака]]. От март до юни изследва вододелната област на реките [[Нил]] и [[Конго (река)|Конго]]. Изследва изворните области на реките [[Ака (река)|Ака]] (десен приток на [[Дунгу (река)|Дунгу]], от басейна на [[Уеле]]) и [[Гарамба (река)|Гарамба]] (ляв приток на Ака). Открива изворите на реките [[Аире (река)|Аире]] и [[Яло (река)|Яло]], съставящи на река [[Рол (река)|Рол]] (от басейна на [[Нил]]) и уточнява положението на река [[Ей (река)|Ей]]. През юли и август изследва река [[Рол]] от изворите ѝ до долното ѝ течение и от тамоттам се отправя на запад-северозапад, като последователно пресича реките [[Роа (река)|Роа]] (десен приток на [[Джур]], от басейна на [[Бахр ел Газал]]), [[Тондж]], [[Молмул]] и [[Джур]]. На обратния път, през септември, подробно изследва басейна на река [[Роа]]. През октомври изследва областта [[Мариди]] (в района на изворите на [[Роа]]) и изворната област на [[Тондж]]. От ноември 1877 до януари 1878 се изкачва по река [[Ей]], пресича вододела и навлиза в изворната област на река [[Кибали]]. През септември 1878 се завръща в [[Петербург]] и през 1879 изнася обширен доклад на заседание на Руското географско дружество за своето двегодишно пътешествие и подарява на Музея по антропология и етнография на [[Руската Академияакадемия на науките]] и Берлинския етнографски музей голяма част от своите колекции.

=== Нова експедиция в Екваториална Африка (1880 – 1887) ===

От 1880 до 1887 отново изследва [[Централна Африка]] между 2 – 8º с.ш. и 23 – 32º и.д. ИзследвалИзследва басейна на река [[Уеле]] и окончателно доказва, че принадлежи към басейна на [[Конго (река)|Конго]] и не е свързана нито с [[Нил]], нито с [[Шари]], нито с [[Нигер (река)|Нигер]]. През март 1880 от [[Мешра-ер-Рек]] тръгва на запад към [[Дейм-Зубейр]], завива на юг и в изворната област на река [[Уере]] (десен приток на [[Уеле]]) основава постоянна база за своите бъдещи пътешествия. От август до декември 1880 изследва басейна на [[Уеле]]. От базата си тръгва на юг, пресича басейна на река [[Гурба]] (десен приток на [[Уеле]]), достига до [[Уеле]] близо до устието на десния ѝ приток [[Бвере]], изкачва се по [[Уеле]] до устието на левия и приток река [[Гада]] и от тамоттам се завръща в базата си, като по пътя изследва реките [[Дуру]], [[Капили]], [[Бвере]] и [[Гурба]] (всички десни притоци на [[Уеле]]). През януари 1881 изследва големия завой, който прави [[Уеле]] след устието на [[Гурба]]. В края на 1881 и първата половина на 1882 изследва басейна на река [[Бомоканди]] (ляв приток на [[Уеле]]). На 6 май 1882 открива горното течение на река [[Непоко]] (десен приток на [[Арувими]], която е десен приток на [[Конго (река)|Конго]]). През декември 1882 тръгва на югозапад от изворите на река [[Мбому]] (десен приток на [[Убанги]]), изследва изворната област на река [[Били]] (ляв приток на [[Мбому]]) и през януари 1883 достига до [[Уеле]] между устията на реките [[Уере]] и [[Бима]] (ляв приток). От тамОттам се връща към горното течение на река [[Били]], по нея тръгва на запад, отклонява се на югозапад и в края на февруари отново излиза на река [[Уеле]] на 23º и.д. В началото на май 1883 се завръща в новата си база, в горното течение на река [[Мбому]], като на обратния път изследва десните притоци на [[Мбому]] – реките [[Шинко]] и [[Уара]]. През ноември 1883 тръгва на изток и в началото на 1884 достига до селището Ладо. По пътя изследвализследва изворните области на реките [[Мбому]] и Суе (Джур).

Изследванията на [[Африка|Екваториална Африка]] през този период са съпроводени с огромни рискове и трудности. Вождовете на племената, враждуващи помежду си се отнасят към европейците различно, но в повечето случаи недружелюбно. По време на изследванията на Юнкер местните племена въстават срещу египетското правителство в [[Судан|Южен Судан]], което още повече усложнява и без това отчаяното положение на пътешественика. Освен Юнкер по това време в Южен Судан са отрязани от външния свят и немския пътешественик [[Емин паша]] и още един италиански изследовотелизследовател. Поради това Юнкер, изморен, болен, и едва държащ се на краката си през януари 1886 тръгва от Ладо на юг и след доста труден преход през територията на днешна [[Уганда]] и покрай източния бряг на езерото [[Виктория (езароезеро)|Виктория]] през декември достига до [[Индийски океан|Индийския океан]], а през януари 1887 се завръща в Санкт Петербург след седемгодишно отсъствие.

След завръщането си Юнкер отново излиза с обширен доклад пред Руската академия на науките. Материалите събрани от него, обхващат всички въпроси, имащи отношение към географията. Неговите картографски работи се отличават с висока точност, много внимание отделя и на въпросите по [[хидрография]] и [[метеорология]]. В неговите дневници и статии се съдържат множество ценни изследвания относно флората[[флора]]та и фауната[[фауна]]та, като особено внимание отделя на живота на [[Човекоподобни маймуни|човекоподобните маймуни]]. Любима негова област е [[Етнография|етнографията]]. Изучавайки вододела Нил-Конго, той извършва редица географски открития, съставя първата сравнително точна карта на Централна Африка и първи провежда регулярни метеонаблюдения на двете му бази. След като прекарва няколко години сред народностите [[ням-ням]] и [[мангбату]], съставя речници на десетки негърски племена от тезетези народности, събира голяма етнографска колекция и ценни колекции от растения и животни. Всичката тази информация събрана в продължение на 10-годишните му пътешествия е сортирана, обработена и издадена в две ценни книги: ''„Reisen in Afrika, 1875 – 1886“,'' (Bd. 1 – 3, Wien-Olmütz, 1889 – 1891'';) и ''„Wissenschaftliche Ergebnisse von Dr. W. Junkers Reisen in Zentralafrika“,'' <(Petermanns Geogr. Mitteilungen>, Erg.-Heft Nr. 92 u. 93,Gotha, 1888 – 1889'').

== Последни години 1888(1887 – 1892) ==

Веднага след завръщането си Юнкер е избран за почетен член на Руското географско дружество. След това заминава за [[Виена]], за да организира публикуването на книгите си. През 1891 се връща в Петербург, за да уреди и издаването им на руски език, но се простудява и на 1([[13) февруари]] [[1892]] почиваумира от възпаление на [[Бели дробове|белите дробове]] на 51-годишна възраст.

* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001 г., стр. 563 – 565. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/

* Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, ''История открытия и исследования Африки'', М., 1973., стр. 330 – 338 http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/