Кукленски манастир: Разлика между версии

{{Сграда

| картинка = Manastir kirek.JPG

| картинка-описание =

| lat_deg = 42.033

| lon_deg = 24.783

| страна = България

| населено място = [[Куклен]]

}}

 

 

== Местоположение ==

 

Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били познати още от времето на древните [[траки]]. Народното име на манастира е „Свети Врачове“. Посветен е на светите лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна [[реликва]] ръката на Свети Козма. Към манастира има и малка църква, за която се смята, че е една от най-старите християнски църкви в България.

 

== История ==

Първоначалното име на манастира е „Св. Безсребърници“ според запазения ктиторски надпис на аязмото. Не случайно за патрон на обителта са избрани светите Безсребърници Козма и Дамян, широко известни в християнския свят като лечители и бързи помощници в беда. Още от създаването си, манастирът е свещено място за поклонение и упование на болните. Светинята е наречена на светите братя заради техните лечителски способности.

 

Според редица данни, манастирът е останал невредим и през XVII в., по време на помохамеданчването на родопските (чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (дн. Асеновград) са сринати до основи. Кукленския манастир е закрилян от турските власти, тъй като в него се лекували семействата на османските управници. За това загатва и народното предание, според което прогонените от потурнаците български монаси от [[Белочерковски манастир|Белочерковския манастир]] намерили убежище тук. Поради това, не е изключено, след покоряването на България, тук да са намерили убежище някои от учениците на [[Евтимий Търновски]], които са го придружавали при заточаването му в близкия Бачковски манастир. Те именно е възможно да са пренесли от [[Търново]] в Кукленския манастир прочутия [[Софийски песнивец|Иван Александров Песнивец]] от 1337 г. (съхранява се сега в библиотеката на БАН), който бил открит в ново време на тавана на манастирската църква.

 

 

Историческите сведения свидетелстват за водената в Кукленския манастир активна книжовна и просветна дейност, дори и през най-тъмните векове на османската власт. Още през XVI в. като книжовници се изявили йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които дошли тук от [[Горноводенски манастир|Горноводенския манастир]]. С течение на времето, манастирът укрепнал икономически и се превърнал в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Станал известен не само по българските земи, но и в по-далечни страни.

Понастоящем манастирът е действащ женски. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на свети свети Козма и Дамян. За празник на манастира, както и на гр. Куклен, се смята и Петровден (29 юни). Тогава на поляните около манастира се организира голям събор, продължаващ 3 дни, като тук се стичат хора от цяла България. На храмовият празник 1 юли, от съборната църква се изнася чудотворната лечебна икона на св. Козма и Дамян и с нея се прави литийно шествие.<ref>Чавръков, Г. – Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.</ref>

 

 

 

 

Външното архитектурно оформление на сградата е в доста опростен вид. Само няколкото плоскодънни надпрозоръчни ниши създават изжестно пластично разнообразие на фасадите. Погледната отвън черквата изглежда внушителна, но за сметка на това, вътрешното и&#768; пространство е твърде стеснено от масивния градеж и от високата олтарна преграда.

В иконостаса на кукленската манастирска черква са били употребявани много стари икони, които са ценни произведения на българското иконописно изкуство. Особен интерес представлява иконата „Св. 40 мъченици“, която днес се съхранява в НХГ.<ref>Тулешков, Н. – Архитектура на българските манастири, изд. „Техника“, София, 1988 г.</ref>

 

Голямото богатство на манастира, с което е известен на длъж и шир, е целебният извор – аязмо. Най-силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото се изразява в издялания върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на „Св. Безсребърници“. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребърници“ в 1795 г. 1 септември.“ Това е единственото аязмо в района на открито, а водата е лековита и помага най-много при здравословни проблеми на нервната система. Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде.

 

 

== Външни препратки ==

 

[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]

[[Категория:Манастири на Пловдивска епархия]]