Палау: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор., форматиране: 2x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 35:
|TLD = .pw
|телефонен-код = 680
|забележки = (<b>1</b>):<small>На 7 октомври 2006 годинаг. столицата е официално преместена от Корор в Мелекеок
}}
 
'''Република Палау''' включва 241 [[остров]]а, намиращи се в западната част на Каролинските острови. Повечето от островите са необитаеми и само 11 от тях са населени. Има малобройно [[население]], 70% от което живее на остров [[Бабелтуап]] и остров [[Корор]]. По-голяма част от населението изповядва [[християнство]]то, а около 1/3 изповядват местната религия [[модекнгеймодекнгеи]].
 
== История ==
Ред 47:
През 1885 г. папа Лъв XIII официално признава правата на Испания над целите Каролински острови, включително Палау. В този период са построени две църкви на островите и мисионерите, изпратени там, прекратяват враждите между отделните села и разпространяват испанската писменост.
 
През 1899 г., след И[[испано-американската война|спаноИспано-американската война]] и загубата на [[Филипини]]те, Испания продава Каролинските о-ви на [[Германия]], която започва активно да усвоява островите и да експлоатира природните и човешките им ресурси. Във връзка с това, че жителите на Палау не са имали имунитет към болестите, донесени от чужденците, започва масово измиране на местното население. Жителите на Палау страдат не само от привнесените болести, но и от намесата на европейците в техните бит, традиции и религия.
 
В края на 1914 ., след началото на [[Първата световна война]], Япония окупира островите и през 1920 г. получава от лигатаЛигата на Нациитенациите мандат за тяхното управление.
 
По време на [[Втората световна война]] островите са освободени от американските войски и от 1947 г. Палау е в състава на подопечната територия [[Микронезия]] под управлението на [[САЩ]].
 
През ноември 1993 г. се провежда референдум, който одобрява статута на Палау като „държава, свободно асоциирана със САЩ“. На 1 октомври 1994 е провъзгласена независимостта на Република Палау.
 
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Палау}}
[[Република]], начело с президент избиран за 4 години. Законодателен орган - – Национален конгрес, с две палати - – [[Сенат]] (14 сенатора, назначени за 8 години), и Палата на делегатите (16 депутата, избирани за 4 години).
 
== География ==
[[Картинка:Palau-CIA WFB Map.png|ляво|250п|мини|Република Палау]]
Островите имат вулканичен произход, с най-висока точка 224 мm.
 
Най-заселените острови на Палау са Ангаур, Бабелдаоб, Корор и Пелелиу. Последните три лежат заедно в един бариерен риф, докато Ангаур е [[океан]]ски остров на няколко километра южно. Около две трети от населението живее на остров Корор. Остров Кайангел се намира на [[север]] от останалите, докато незаселените Скалисти острови (около 200 на брой) са разположени на запад от основната група острови. Отдалечена група от шест острова, познати като Югозападните острови, на около 600 кмkm от основната група, също са част от държавата и съставят щатите Хатохобей и Сонсорол.
 
=== Климат ===
Палау се радва на [[тропически климат]] през цялата [[година]] със средна годишна [[температура]] от 27 °C (82 °F). Валежи се случват през цялата година със средно годишно ниво от 3 800 ммmm. Средната влажност през годината е 82%, и въпреки че [[дъжд]]овете са често срещани, най-вече между [[юли]] и [[октомври]], има и много [[Слънце|слънчева]] [[светлина]]. [[Тайфун]]ите са рядкост, защото Палау е извън основната тайфунна зона.
 
=== Околна среда ===
Ред 100:
 
{| border="1" cellpadding="2"
|+ СПИСЪК на по-големите ОСТРОВИострови и АТОЛИатоли в о-вите ПАЛАУПалау
! width="500" | Название на остров или атол (алтернативно название)
! width="50" | Площ км<sup>2</sup>km²
! width="50" | Население (2007 г.)
! width="200" | Координати
Ред 127:
| остров [[Тоби (остров)|Тоби]] (Tobi) || align="right" | 0,85 || align="right" | 30 || {{coord|3|00|N|131|07|E|}} || [[Филип Картерет]] (октомври 1767)
|-
| остров [[Фана]] (Fanna) || align="right" | 0,54 || align="right" | необитаем || {{coord|5|21|N|132|14|E|}} || Стоил Жеков (31 януари 2012г2012 г.)
|-
| атол [[Хелен (атол)|Хелен]] (Helen) || align="right" | 0,03 || align="right" | необитаем || {{coord|3|00|N|131|11|E|}} || [[Фелипе Томпсън]] (1773)
Ред 138:
 
=== Религия ===
92,6% от населението са [[християни]] (основно [[католицизъм|католици]] – 84,3% и [[протестантство|протестанти]] – 15,7%), докато Мадекнгеймодекнгеи (комбинация от християнство, традиционната [[религия]] на Палау и предсказване на [[бъдеще]]то) и традиционната религия на островите са по-рядко срещани. Според преброяване от 2005 г. 8,7% изповядват Мадекнгеймодекнгеи.
 
=== Език ===
Официалните [[Език (лингвистика)|езици]] на Палау са палауански и английски, освен в два щата – Сансорол и Хатохобей, където местният език, заедно с палауски, е официален. [[Японски]] също се говори широко сред по-старите палауци и има официален статус в щата Ангаур. Дори се говори, че [[президент]]ът на страната за периода 1993- – 2001, Кунило Накамура, е от японски корени. Тагалог не е официален в Палау, но е четвъртият най-широко използван език.
 
== Култура ==
Ред 152:
Товарни и пътнически [[кораб]]и акостират на [[пристанище]] Малакал, което се намира на остров Малакал, извън Корор.
 
Страната няма железопътен [[транспорт]] и почти половината от пътищата не са покрити (от 61 кмkm магистрали само 36 са покрити с настилка от [[асфалт]] или друг материал). В Корор има [[такси]]та. Те не използват устройства за измерване на разстоянието, а цената е по договаряне. Само в Корор се поддържат [[автобус]]ни линии. Транспортът между островите се извършва най-вече с частни [[лодка|лодки]].
 
== Спорт ==
На Световното първенство по [[Лека атлетика]] 2005 г. в [[Хелзинки]] папауският спринтьор Николас Мангам завършва 56-ти в спринта на 200 метра с време от 24,39 секунди.
 
== Външна политика ==