Грош: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Произход на гроша: replaced: Тур → Тур редактирано с AWB |
м Disambiguated: Филип IV → Филип IV (Франция), шилинг → Австрийски шилинг; форматиране: 5x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2:
== Произход на гроша ==
За пръв път грошове се секат в [[Италия]] в края на 12
[[картинка:Maille blanche 1285.jpg|мини|д|300px|1/3 от гро турнуа на [[Филип IV (Франция)|Филип IV]], ок.1296 г.]]
[[картинка:Genova grosso1.jpg|мини|д|300п|Генуезко гросо, около 1272 г.]]
Отначалото теглото на монетата е сравнително малко, но впоследствие рязко се повишава. През [[1266]] г. във [[Франция]], в град [[Тур (град)|Тур]] се появява френската версия на „гросо“ – сребърна монета с тегло 4.22 гр., проба 958 – така нареченото „'''гро турнуà'''“ ({{lang-fr|gros tournois}}), известно в нумизматичната литература като „турнуз“. Равнява се на 12 [[дение]] турнуа, на един [[солид]].
Качеството на монетите обаче постепенно се влошава и през [[1365]] г. една монета гро турнуа вече тежи 2.55 гр., но се равнява на 15 дение турнуа. С течение на времето дори пробата на чистия метал се променя. По време на [[Стогодишната война]] ([[1337]] – [[1453]]) френският крал [[Жан II|Жан II Добрия]] с цел да покрие все по-нарастващите разходи по военната кампания наредил да се секат само гро турнуа с влошена проба, които били наричани още „блан“.
През [[1300]] г. се появила и чешката разновидност на италианските гросо – пражкият грош с тегло 3.7 гр. и проба 928. До края на 15-ти век (до началото на [[Хусистки войни|Хусистките войни]] [[1420]] – [[1434]]) [[Чехия]] била най-големият емисионен център в [[Централна Европа]]. Грошовете се сечали в Монетния двор в град [[Кутна Хора]] под надзора на италиански специалисти.
През [[1338]] г. в [[Тюрингия]] започнало сеченето на '''майсенския грош''' (''Meißner Groschen'') с тегло 3.8 г. и съдържание на 3.4 г. [[сребро]], който скоро се разпространил по цяла [[Германия]].
Ред 29:
Качеството на гроша постоянно се променя. През 1360 г. майсенският грош съдържа вече 2.788 гр. сребро. Често се предприемат опити да се задържи качеството на гроша, в резултат на което през 15-ти век било установено устойчиво доста отношение на гроша към [[гулдена]]. Отначало се сечали грошове на стойност 1/20 или 1/21 от рейнския гулден, а впоследствие – 1/26.
От началото на сеченето на [[талер]]а (в края на 15-ти век), който трябвало да представлява сребърният еквивалент на златния гулден, грошът е приравнен на 1/21 талера, а самият талер за известновреме бил наричан '''„гулденгрош“'''. Но понеже качеството на грошовете постоянно се снижавало те се разменяли за 20 до 40 за талер. През [[1570]] г. 1 грош бил приравнен на 1/24 от талера и на монетата започнали да изобразяват числото „24“. Монетната криза в Германия, започнала в началото на 17-ти век и достигнала връхната си точка по време на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]) довежда до широкото разпространение на нископробни монети, включително и до краха на паричната система на [[Свещената римска империя]].
Качеството на гроша било възстановено едва с появата на т.нар. '''„гутергрош“''' (на {{lang-de|Guter Groschen}} – добър грош), който отново бил приравнен на 1/24 от талера. Названието „гутергрош“ се запазило до 19-ти век. В болшинството случаи се сечали монети от по 1 грош, но през [[1764]] г. се пускат и по 1/2 гроша (които от [[1797]] г. се изработват от мед), а впоследствие и с други номинали.
Ред 48:
В края на 17-ти век в Полско-литовската държава [[Жечпосполита]] се оформили две монетни ситеми: основана на [[мед]]та (с основен номинал солида) и основана на среброто (с основа – гроша), но през 18-ти век при крал [[Август III]] и грошовете започнали да се изработват от мед, но за да се отличава от сребърния грош, медния бил наречен ''„грошовик“'''. Той се равнявал на 3 медни [[солид]]а, а 30 грошовика правели една [[злота]], а самата злота се равнявала на 4 сребърни гроша. Пускането на медни „грошовики“ и на други медни монети от половин до три гроша продължило до разделянето на Жечпосполита.
[[Варшавско херцогство|Варшавското херцогство]] през [[1807]] – [[1814]] г. сечало медни 1 и 3 гроша, билонни 5 гроша и сребърни 10 гроша, а пруското [[Велико Познанско херцогство]] през [[1816]] г. си пуснало собствен грош.
Полското кралство в състава на [[Руската империя]] (от [[1815]] г.) пускало собствени монети, които от [[1832]] г. били с 2 номинала – полски и руски. 1 полски грош бил равен ан 1/2 [[копейки]]. Сеченето на монети с 2 номинала продължило до [[1850]] г.
Ред 61:
През [[1727]] г. императрица [[Екатерина I]], вдовстващата съпруга на [[Петър I (Русия)|Петър I]] пуска пробни грошове от мед със същия номинал – 2 копейки.
През годините на [[Седемгодишната война]] ([[1756]] – [[1763]]) императрица [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]], дъщеря на Петър I, сече специални сребърни и билонни монети за окупираната [[Прусия]].
През 19-ти век циркулиращия в обърщение полски грош, пускан от подчиненото Полско кралство, се приравнява на 1/2 копейки.
Ред 75:
== Грош през 20-ти век ==
До началото на 21-ви век грошове в качеството си на разменна монета се запазват в [[Австрия]] (100 гроша = 1 [[Австрийски шилинг|шилинг]]), но с преминаването към общоевропейската валута [[евро]], тяхното функциониране се прекратява. В Полша се използват и до днес (100 гроша = 1 злота).
Остава да функционира турският грош (куруш), който е равен на 1/100 от турската лира.
| |||