Гръко-персийски войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Disambiguated: МилтиадМилтиад Младши; Unlinked: Милтиад (2); форматиране: 12x тире, 3x число+г., 6 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име = Гръко-персийски войни
| конфликт =
| картинка = Image:Map Greco-Persian Wars-en.svg
| описание = Карта на Гръко-персийските войни
| период = [[499 пр.н.е.|499]]-[[449 пр.н.е.]]
Ред 14:
| командир1 = [[Милтиад Младши]],<br>[[Еврибиад]],<br>[[Темистокъл]],<br>[[Леонид I]],<br>[[Павзаний (пълководец)|Павзаний]],<br>[[Кимон]],<br>[[Перикъл]]
| командир2 = [[Дарий I]],<br>[[Мардоний]],<br>[[Датис]],<br>[[Артатрен]],<br>[[Ксеркс I]],<br>[[Мегабиз]]
}}
'''Гръко-персийски войни''' ([[499 пр.н.е.]] – [[449 пр.н.е.]], с прекъсвания), между [[Ахемениди|Ахеменидската империя]] и [[Гърция|гръцките]] градове-държави, отстояващи своята независимост. Описани подробно от гръцкия историк [[Херодот]].
 
Ред 20:
 
== Основни етапи ==
В историографията гръко-персийските войни е прието да се делят на две: първа – [[492 пр.н.е.|492]]-[[490 пр.н.е.]], втора – [[480 пр.н.е.|480]]-[[479 пр.н.е.]]<br/>
или <br/>
три войни – -първа – [[492 пр.н.е.]], втора – [[490 пр.н.е.]], трета – [[480 пр.н.е.|480]]-[[479 пр.н.е.|479]] ([[449 пр.н.е.]]).
 
* Въстание на [[Милет]] и други градове в [[Йония]] против персийското господство (500 г. пр.н.е./499 г. пр.н.е. - – 494 г. пр.н.е.).
* Неуспешна морска атака на персите завършила с бурни ветрове и смърт за персите (492 г.пр.н.е.)
* Нахлуване на [[Дарий I (Персия)|Дарий I]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], завършило с поражението му при [[Маратон (Гърция)|Маратон]] (492 г. пр.н.е. - – 490 г. пр.н.е.).
* Поход на [[Ксеркс I]] (480 г. пр.н.е. - – 479 г. пр.н.е.)
* Действия на [[Делоски морски съюз|Делоския воененоморски съюз]] против персите в Егейско море и Мала Азия (477 г. пр.н.е. - – 459 г. пр.н.е.).
* [[Атина|Атинска]] експедиция в [[Египет]] и край на гръко-персийските войни (459 г. пр.н.е. - – 449 г. пр.н.е.).
 
{{Гръко-персийски войни}}
Ред 35:
 
== Битката при Маратон ==
[[Битка при Маратон|Битката при Маратон]] се води през 490г490 г. пр. Хр. между атиняните (с помощ от [[Платея]]), водени от [[Милтиад Младши|Милтиад]], и персите, предвождани от [[Датис]] и [[Артаферон]].
 
Походът, поръчан от [[Дарий I]] е с цел наказване на гръцките полиси [[Атина]] и [[Еретрея]], защото те подпомагали Йонийските полиси, дигнали въстание срещу неговата власт. Когато слухът за огромната армия на [[Дарий I|Дарий]] се разнася из [[Еретрея]], те веднага се предали. Атинияните били раздвоени между това дали да се борят с персийците и да се изложат на почти сигурна смърт, или да се предадат. Те, обаче, ценят свободата си над всичко и с помощта на [[Милтиад]], които успява да даде кураж на атиняните да се сражават.
 
Въпреки значително по-голямата персийска армия (25,000 пехотинци и 1000 конница), гениалната стратегията на Милтиад успява да донесе победа на гърците, които имат над два пъти по-малка армия (9,000 - – 10,000 атиняни; 1000 платейци).
 
Идеята на [[Милтиад]] е да раздели гръцката армия на три части, като централната бъде разтеглена по две причини. Първо, така армията изглежда значително по-голяма, отколкото е, и второ, за да има по слаб център. Слабият център е нужен, за да може силните фланкове да заобиколят и нападнат персийската армия встрани.
{| class="wikitable"
| colspan="2" |Сили на армиите:
Ред 48:
|Персийци
|-
|9,000- – 10,000 атиняни;
1,000 платейци
|25,000 пехотинци и 1,000
Ред 62:
 
== Последици от Гръко-персийските войни ==
Конфликтът между [[Елада]] и [[Персия|Ахеменидска Персия]], продължил половин век, е пряко свързан с политизирането в [[Елада]] и използва всички икономически, военни и духовни ресурси на гръцкия свят.
 
След битката при град Саламин на остров Крит, където за пореден път персийският флот е разгромен, се подписва [[Калиев мир|Калиевият мир]] през 449г449 г. пр. Хр., с който елинските полиси и [[Персия]] се съгласяват на няколко условия.
 
Първото е, че всички елински градове в Азия могат да имат самостоятелно управление. Другото условие е, че никой персийски сатрап и неговите армии не могат да започват военни конфликти с който и да е гръцки град. Съответно, ако тези условия са спазени, атиняните не могат да пращат войски в земите, управлявани от [[Персия]]. В допълнение на това, персийските армии и флотилия не можели да пристъпват в Елада, съответно и в [[Егейско море]]. Тези ограничения са също валидни и за търговските пътища на [[Персия]], които минават оттам.
 
Друга важна последица, започнала още преди самия край на войната, е създаването на [[Атинско-делоския морски съюз]] през 478г478 г. пр. Хр. Целта на неговото създаване е подпомагане на съвместните елински действия срещу [[Персия]]. Съюзът подпомага и за засилването на атинския авторитет из [[Елада]]. Това не се харесва на следващия по сила и авторитет полис – [[Спарта]]. В средата на V век пр. Хр., съюзническата хазна е преместена в [[Атина]] и е използвана изцяло за нуждите на полиса. Това ще доведе до започването на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]].
 
== Формиране на варварите и ксенофобите ==
В хода на войната се появяват и два нови термина – [[варвари]] и [[Ксенофобия|ксенофоби]]. Думата „[[варвари]]н“ (*на гръцки*) се появява като събирателно понятие и се среща в изворите не само като дума за неелинските племена, но общо за жителите на „Варвария“ (чужбина). Според [[Херодот]] думата произлиза не от старогръцки, а от египетската дума „бар-бар“, която се използва за хората, които тогава не говорят египетски. Идеята е, че съществата издаващи тези звуци, са неразбираеми за гърците.
 
Въпреки че персийците се признават за победени, гърците не променят много своето държание към тях. Близо сто години след края на войните, известният атински политик, [[Исократ]], създава речи чрез които описва войната с изобилстващата от богатства [[Персия]], като икономически полезна за Европа.
 
В този процес се появява и терминът „[[ксенофобия]]“ – страх/омраза към чужденците. Това значение може да се опише като страх от чужденците (варварите), защото са дали основание да се боят от тях, или защото изглеждат опасни, което същевременно довежда и до омраза към тях. {{Войни на Древна Гърция и Древен Рим}}