Гръко-персийски войни: Разлика между версии

| картинка = Image:Map Greco-Persian Wars-en.svg

}}

В историографията гръко-персийските войни е прието да се делят на две: първа — – [[492 пр.н.е.|492]]-[[490 пр.н.е.]], втора — – [[480 пр.н.е.|480]]-[[479 пр.н.е.]]<br/>

три войни – -първа — – [[492 пр.н.е.]], втора — – [[490 пр.н.е.]], трета — – [[480 пр.н.е.|480]]-[[479 пр.н.е.|479]] ([[449 пр.н.е.]]).

* Въстание на [[Милет]] и други градове в [[Йония]] против персийското господство (500 г. пр.н.е./499 г. пр.н.е. - – 494 г. пр.н.е.).

* Нахлуване на [[Дарий I (Персия)|Дарий I]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], завършило с поражението му при [[Маратон (Гърция)|Маратон]] (492 г. пр.н.е. - – 490 г. пр.н.е.).

* Поход на [[Ксеркс I]] (480 г. пр.н.е. - – 479 г. пр.н.е.)

* Действия на [[Делоски морски съюз|Делоския воененоморски съюз]] против персите в Егейско море и Мала Азия (477 г. пр.н.е. - – 459 г. пр.н.е.).

* [[Атина|Атинска]] експедиция в [[Египет]] и край на гръко-персийските войни (459 г. пр.н.е. - – 449 г. пр.н.е.).

[[Битка при Маратон|Битката при Маратон]] се води през 490г490 г. пр. Хр. между атиняните (с помощ от [[Платея]]), водени от [[Милтиад Младши|Милтиад]], и персите, предвождани от [[Датис]] и [[Артаферон]].

Походът, поръчан от [[Дарий I]] е с цел наказване на гръцките полиси [[Атина]] и [[Еретрея]], защото те подпомагали Йонийските полиси, дигнали въстание срещу неговата власт. Когато слухът за огромната армия на [[Дарий I|Дарий]] се разнася из [[Еретрея]], те веднага се предали. Атинияните били раздвоени между това дали да се борят с персийците и да се изложат на почти сигурна смърт, или да се предадат. Те, обаче, ценят свободата си над всичко и с помощта на [[Милтиад]], които успява да даде кураж на атиняните да се сражават.

Въпреки значително по-голямата персийска армия (25,000 пехотинци и 1000 конница), гениалната стратегията на Милтиад успява да донесе победа на гърците, които имат над два пъти по-малка армия (9,000 - – 10,000 атиняни; 1000 платейци).

Идеята на [[Милтиад]] е да раздели гръцката армия на три части, като централната бъде разтеглена по две причини. Първо, така армията изглежда значително по-голяма, отколкото е, и второ, за да има по слаб център. Слабият център е нужен, за да може силните фланкове да заобиколят и нападнат персийската армия встрани.

|9,000- – 10,000 атиняни;

Конфликтът между [[Елада]] и [[Персия|Ахеменидска Персия]], продължил половин век, е пряко свързан с политизирането в [[Елада]] и използва всички икономически, военни и духовни ресурси на гръцкия свят.

След битката при град Саламин на остров Крит, където за пореден път персийският флот е разгромен, се подписва [[Калиев мир|Калиевият мир]] през 449г449 г. пр. Хр., с който елинските полиси и [[Персия]] се съгласяват на няколко условия.

Друга важна последица, започнала още преди самия край на войната, е създаването на [[Атинско-делоския морски съюз]] през 478г478 г. пр. Хр. Целта на неговото създаване е подпомагане на съвместните елински действия срещу [[Персия]]. Съюзът подпомага и за засилването на атинския авторитет из [[Елада]]. Това не се харесва на следващия по сила и авторитет полис – [[Спарта]]. В средата на V век пр. Хр., съюзническата хазна е преместена в [[Атина]] и е използвана изцяло за нуждите на полиса. Това ще доведе до започването на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]].

Въпреки че персийците се признават за победени, гърците не променят много своето държание към тях. Близо сто години след края на войните, известният атински политик, [[Исократ]], създава речи чрез които описва войната с изобилстващата от богатства [[Персия]], като икономически полезна за Европа.