Джесика Частейн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
м Disambiguated: ИродИрод Велики
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Dispenser [2.4]
Ред 35:
Телевизионният ѝ дебют е с ролята на Каролин Стодард в пилотния епизод на нова версия на готическата сапунена опера от 60-те години на 20-ти век „Тъмни сенки“. Сериалът обаче не се възприема добре от медията и епизодът въобще не е излъчен. По-късно Частейн се появява в епизод от медицинския сериал „[[Спешно отделение]]“, което се оказва повратен момент в нейната кариера, тъй като след това тя често играе ексцентрични роли в телевизията. „Изиграх ролята на жена с психически проблеми в „Спешно отделение“ и след това получих доста роли в сериали на жени, които не бяха нормални. Често играех жени, които не са добре или защото са били жертва на някакъв ужасен инцидент или просто бяха луди“, разказва тя по-късно.<ref name="theindependent11">{{cite web|first=Guy |last=Adams|url=http://www.independent.co.uk/news/people/profiles/red-hot-how-jessica-chastain-became-hollywoods-most-wanted-2372840.html|title=Red hot: How Jessica Chastain became Hollywood's most wanted |work=[[The Independent]]|date=22 October 2011|accessdate=24 ноември 2013}}</ref>
 
От 2004 г. до 2006 г. Джесика се появява в сериали като „[[Вероника Марс]]“, „Близо до дома“, „Закон и ред“. След това получава главната женска роля в постановка на пиесата „[[Саломе]]“ на [[Оскар Уайлд]], представена в Уодсуърт Тиътър. Режисьор е [[Ал Пачино]], който също така играе ролята на [[Ирод Велики|цар Ирод]]. Пиесата постига успех и билетите се разпродават след първите позитивни отзиви и критики. Това помага за известността на Джесика Частейн, която попада в полезрението на няколко кастинг режисьора. По-късно Ал Пачино препоръчва Частейн на режисьора Терънс Малик за ролята на г-жа О'Брайън във филма му „Дървото на живота“.
 
През 2008 г. Частейн прави своя дебют на големия екран с ролята си на Джолийн в едноименната драма на Дан Айрлънд по разказ, вдъхновен от песента със същото име на [[Доли Партън]]. Филмът проследява десет години от живота на главната героиня, като започва когато тя е петнадесетгодишно момиче в приемно семейство. Отзивите за филма са смесени, а самата Частейн е приета добре. Критиците хвалят представянето ѝ, а Ню Йорк Обзървър отбелязват, че „тя е единственото нещо във филма, което човек иска да гледа“. За ролята си тя печели наградата за най-добра актриса на сиатълския международен филмов фестивал през 2010 г.