Картография: Разлика между версии

м
препр
м (без right/дясно в картинки (x3))
м (препр)
[[File:Livingston-Greenwich-map.jpg|thumb|290px|Илюстрирана карта]]
'''Картографията''' ({{lang-el|χάρτις - – ''карта'' ''и'' γραφειν - – ''пиша''}}) е наука и приложна практика за създаване на [[карта|карти]] и [[глобус]]и. Тя е една от основните техники, които се използват в [[география]]та и служи като основно средство за представяне на данни в много сродни науки, като [[демография]], [[икономика]] и други.
 
== Карта ==
 
== Най-ранните карти ==
Най-старите известни карти са вавилонски глинени плочки, датирани отпреди 2300 г. пр. Хр. Картографията е развивана и в Древна Гърция. Концепцията за сферичната форма на Земята била известна на философите от времето на [[Аристотел]]. Гръцката и римската картография достигат своята кулминация при [[Клавдий Птолемей]]. Неговата „Карта на света“ изобразява Стария свят — – тази част от земната повърхност, която по днешните ни представи се простира в [[Източно полукълбо|Източното полукълбо]] от 60 градуса северна до 30 градуса южна [[географска ширина|ширина]] и обхваща Европа и части от Африка и Азия.
 
[[File:Ptolemy_World_Map.jpg|thumb|290px|Карта на света на Птолемей, възпроизведена в Библия от XV век]]
 
[[Image:Piri reis world map 01.jpg|thumb|200px|ляво|Карта на света на Пири Реис]]
С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и бреговата линия на плавателните морета става известна с голяма точност. Например един мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик [[Пири Реис]]. Неговата[[Карта прочутана Пири Реис|Неговата карта]], която се намира в истанбулския музей "[[Топкапъ]]", изобразява целия басейн на [[Средиземно море]], започвайки от пролива Дарданели, последван от историческа и географска информация за бреговете на [[Егейско море]] и островите му, бреговете на [[Адриатическо море]], Западна [[Италия]], Южна [[Франция]] и островите около бреговете на [[Източна Испания]], изследвайки Африканските брегове, [[Палестина]], [[Сирия]], [[Кипър]] и бреговете на [[Мала Азия]] и стигайки до [[Мармарис]].
 
[[File:Cantino Planisphere.jpg|thumb|400px|Карта на света на Кантино]]
С началото на [[Велики географски открития|Великите географски открития]] картата на света започва постепенно да придобива онези очертания, които познаваме днес. Първата запазена ръкописна карта от тази епоха е картата на Алберто Кантино от 1502, която съдържа информацията, получена при пътешествията на [[Христофор Колумб]] до Централна Америка, Гашпар Кортереал до [[Нюфаундленд]], [[Васко да Гама]] до Индия и на [[Педро Алвариш Кабрал|Кабрал]] до [[Бразилия]]. На нея е изобразена и разделителната линия между владенията на кралство Кастилия и кралство Португалия по [[Договор от Тордесиляс|договора от Тордесиляс]]. Всъщност Кантино е италиански дипломатически агент в Лисабон, който копира картата без разрешение по поръчка на херцога на Ферара. Днес тя се съхранява в Модена.
 
Първият [[печатане|отпечатан]] "Атлас„Атлас на света"света“ е изработен от фламандския математик, географ и картограф [[Герардус Меркатор]]. Той е отпечатан една година след смъртта му - – 1595 г.
 
== Развитие на картографията в България ==
{{основна|Картография в България}}
Първата българска карта е "Карта„Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи"земи“, изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в Страсбург (1843 г.). Първият български глобус е изработен от [[Неофит Рилски]] (учител и книжовник) през 1836 г. и върху него е изобразена еклиптиката. Той се съхранява в музея на Рилския манастир. [[Христо Г. Данов]] прави първия български атлас, който съдържа карти на континентите. Обикаля из Сърбия и България. Издава стенни карти до смъртта си през 1920 г.
 
== Бележки ==