Септемврийско въстание: Разлика между версии

След потушаването правителствени войски, [[шпицкоманди]] и чети на [[ВМРО]] извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони. Зверствата са най-големи в някои села около град [[Монтана|Фердинанд]]. Избивани са комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали във въстанието. Точният брой на жертвите не е известен, а изнесените данни са по-скоро ориентировъчни и имат манипулативен характер. Според историографията от периода [[1944]]–[[1989|1989 г.]] във въстанието са загинали около 30&nbsp;000 души. Според изследването на Музея на революционното движение в България, публикувано в книгата [[Звезди във вековете|"Звезди във вековете"]] (поименен албум с фотографии и биографични данни), във въстанието и репресиите след него са загинали 841 въстаници.<ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 стр. </ref> Според историка [[Георги Марков (историк)|Георги Марков]] броят на жертвите на около 5000 души.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 221 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>

[[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] от [[период]]а [[1944]]–[[1989|1989 г.]] разглежда правителството на Цанков — като [[фашизъм|фашистко]], а събитията през септември 1923 г. окачествява като първото [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание в [[Европа]]. След 10 ноември [[1989|1989 г.]] повечетоисторици българскиизразяват историции друго мнение отказватпротив даотъждествяването идентифициратна режима на Цанков с [[фашизъм|фашизма]].