Септемврийско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Wikizaggi (беседа | приноси)
м Темата изисква балансирано представяне на гледните точки, поради липсата на консенсус между изследователите.
Wikizaggi (беседа | приноси)
Ред 45:
[[File:Septemvri1923arestuvani.jpg|мини|300px|Арестувани въстаници през есента на 1923 във Враца]]
 
След потушаването правителствени войски, [[шпицкоманди]] и чети на [[ВМРО]] извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони. Зверствата са най-големи в някои села около град [[Монтана|Фердинанд]]. Избивани са комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали във въстанието. Точният брой на жертвите не е известен, а изнесените данни са по-скоро ориентировъчни и имат манипулативен характер. Според историографията от периода [[1944]]–[[1989|1989 г.]] във въстанието са загинали около 30&nbsp;000 души. Според изследването на Музея на революционното движение в България, публикувано в книгата [[Звезди във вековете|"Звезди във вековете"]] (поименен албум с фотографии и биографични данни), във въстанието и репресиите след него са загинали 841 въстаници.<ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 стр. </ref> Според историка [[Георги Марков (историк)|Георги Марков]] броят на жертвите на около 5000 души.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 221 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
Най-много загинали има в окръг Монтана (Фердинанд). Там във водените сражения и след потушаване на въстанието са убити общо 337 души. Извършени са масови разстрели в с. [[Септемврийци (Област Монтана)|Септемврийци]] (Горна Гнойница), [[Вършец]], [[Берковица]] и [[Монтана]], като голяма част от тях са военномобилизирани въстаници. Вдъхновителите, организаторите и ръководителите са избягали от възмездие, като са емигрирали в [[Югославия]].
Ред 54:
 
== Септемврийското въстание в историографията ==
[[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] от [[период]]а [[1944]]–[[1989|1989 г.]] разглежда правителството на Цанков — като [[фашизъм|фашистко]], а събитията през септември 1923 г. окачествява като първото [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание в [[Европа]]. След 10 ноември [[1989|1989 г.]] повечетоисторици българскиизразяват историции друго мнение отказватпротив даотъждествяването идентифициратна режима на Цанков с [[фашизъм|фашизма]].
 
Съвременните историци дават различна оценка за септемврийските събития от 1923 г. Те окачествяват тези събития като '''Септемврийски бунтове''' въз основа на проучвания и документи, свързани с организирането, характера, ръководството, мащаба на действията, техните резултати, масовостта и подкрепата от населението. Основната причина за това различие е оценката за ръководството на бойните действия и поведението на главния революционен комитет, в резултат на което вълненията не са обхванали големите градове в България, а са проведени бойни действия в района на гр. Монтана и спорадични действия в отделни села по течението на р. Огоста, в Пазарджишко, Шуменско, Търновско, Бургаско, Старозагорско и другаде.<ref name ="tom10"></ref>