|
== Западни български земи ==
Сърбоманството се появява в [[Поморавие]]то в средата на [[19 век]] и е плод на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]] и усилена сръбска културна пропаганда.<ref>Борби за запазване на единството на българската нация 1878-1893, Добрин Мичев, Македонски научен институт, Акад. изд. проф. Марин Дринов, 1994, стр. 85.</ref> До 60-те и 70-те години на века, официалните сръбски власти смятат населението в Нишкия санджак за българско и така го отразяват в официалната преса, на географските карти и в литартурата. След изготвянето на т.нар. [[Начертание (документ)|начертание]] от [[Илия Гарашанин]] през втората половина на века започва да се прокарва идеята да бъде изградена голяма южнославянска държава, под сръбска опека. ТакаТогава все териториитепоявяват отсръбските [[Българскотопретенции землище]]претенции и към областите на Ниш, вПирот, коитоТрън, османскатаБрезник, властКюстендил, еРадомир, премахнатаСамоков, вСофия, резултатВидин. отПо-късно настъплениетопрез следОсвободителната война в края на 1877 г. сръбските войски бързо заемат Куршумлия, Лесковац и Пирот, след което и районите на сръбскиЦарибродско, войскиТрънско с Знеполе и съгласноБрезнишко Берлинскияс конгресГраово, Кюстендилското Краище с Босилеград, като стигат до самия Кюстендил и установяват сръбска администрация чак до май-юни 1879 г. Впоследствие след многократни дипломатически покани да се изтеглят са изтикани от 1878руските войски до границата определена с Берлинския договор, дал Нишко с Пирот на Сърбия. В Сръбско-българската война 1885 г. сърбите отново нахлуват, с претенции за Западна България, но за дни са напълно разбити от българската войска. Така в териториите от [[Българското землище]], в които османската власт е премахната, но влизат в границите на Княжество Сърбия, в относително кратък период от време побеждава сръбската национална идентичност. В райони в днешна Западна България, които след края на 1877 г. посрещат сръбски войски, преживяват период на сръбска управа, но съгласно решенията на [[Берлинския конгрес]] са отстъпени на Княжество България, до средата на 80-те години на 19-ти век селското население продължава все още да храни известни просръбски симпатии и да е резервирано спрямо българските институции. Все пак българската победа в [[Сръбско-българската война]] и продължилата устойчиво дейност на българските държавни институции водят до утвърждаването там на пълноценно българско национално съзнание още през втората половина на 80-те години. Успешността на протеклия относително бързо период на изграждане на българско национално съзнание там се доказва от [[Западните покрайнини]], които влизат в границите на Княжество (Царство) България от 1879 до 1918 г., но впоследствие стават част от Югославия. Устойчиво създадената българска национална идентичност през тези няколко десетилетия в тази част от днешна [[Източна Сърбия]], се оказва съдбоносна и води до съществуването там и до днес на българско малцинство.
== Македония ==
|
