Отваря главното меню

Промени

 
==История==
Втората испанска република започва своето съществуване на [[14 април]] [[1931]] г., когато крал [[Алфонсо XIII]] заминаванапуска в изгнаниестраната след катопобедата на [[републиканци]]те печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. НапусканетоЗаминаването на монарха води до сформирането на временно правителство наначело с [[Нисето Алкала Самора]] и до свикването на [[Кортеси]]те за изработване на нова конституция, приета на [[9 декември]] с.г.
 
Първият президент ([[1931]] - [[1936]] г.) на републиката е Нисето Алкала Самора. По време на неговото управление [[Баския]] и [[Каталония]] обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната [[автономия]]. [[Скандал Страперло|Скандалът Страперло]] срива доверието ув центристките републикански партии и води допредизвиква политическа поляризация.
 
Десницата печели новите избори на [[19 ноември]] [[1933]] г. Официално тя се ръководи от центристкия радикал [[Алехандро Лерукс]], но разчита главно на парламентарната подкрепа на [[Испанска конфедерация на независимата десница|Испанската конфедерация на независимата десница]] (ИКНД) — партия, ръководена от [[Хосе Мария Хил Роблес]] с разнообразнаразнообразен подкрепасъстав — от [[християндемокрация|християндемократи]] до [[фашизъм|фашисти]]. Когато в правителствотокабинета влизат трима министри от ИКНД на [[1 октомври]] [[1934]] г., в [[Астурия]] и [[Каталония]] избухват въстания на [[социализъм|социалисти]] и [[анархизъм|анархисти]].
 
Обединяването на левите партии в т.нар. [[Народен фронт]] им позволява да си върнат властта на изборите от [[16 февруари]] 1936 г., на които печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936 - [[1939]] г.) става социалистът [[Мануел Асаня]].
 
Републиката изпада в голямадълбока криза, когатослед като генерал [[Франсиско Франко]] заедно със свои съмишленици извършва [[военен преврат]], с което се поставяпоставяйки началото на [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]]. Републиканците, които са военно по-слаби от [[франкизъм|франкисти]]те във военно отношение и зависят от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губят своята популярност сред правителствата на повечето чуждестранни държави, но получават помощ от други като [[СССР]] и [[Мексико]]<ref>https://www.britannica.com/event/Spanish-Civil-War</ref>. От своя страна силите на Франко се ползват с подкрепата на [[Нацистка Германия]], [[Кралство Италия|Фашистка Италия]] и съседна [[Португалия]] на [[Антонио ди Оливейра Салазар|Салазар]]<ref>{{икона|en}} Martins, Herminio. „Portugal“ in S.J. Woolf (ed). ''European Fascism'', London: Weidenfeld & Nicholson, 1968 pp. 322 – 3<blockquote>Almost as soon as the civil war started, the Portugese government more or less cast in its lot with the rebel forces and decided to support them by all means short of actual participation in the war.</blockquote>quoted in Gallagher, Tom. ''[http://books.google.com/books?id=-xu8AAAAIAAJ&pg=PA86 Portugal: a twentieth-century interpretation]''. Manchester: Manchester University Press, 1983 p.86</ref>. Кабинетът на Асаня просъществуваостава на власт до февруари [[1939]] г., като контролираната от него част от Испания постепенно намалява. Републиката пада окончателно на [[1 април]] с.г., когато генералфранкистите Франко превземапревземат Мадрид с помощта на т.нар. [[пета колона]]. Установява се [[Франкистка Испания|диктатурата на Франко]], просъществувала до неговата смърт през [[1975]] г.
 
Установява се [[Франкистка Испания|диктатурата на Франко]]. През този период той обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Режимът му пада след неговата смърт през [[1975]] г., когато начело на страната застава роденият в изгнание внук на Алфонсо XIII - крал [[Хуан Карлос I]].
 
== Източници ==
460

редакции